Спорове за сънищата

Сънищата – истини, илюзии, фантазии, спомени, мнения, преживявания, пророчества? Споровете се водят от древността до наши дни.

Банална истина е, че сънят представлява „нещо смислено и подлежащо на тълкуване“ – казва Юнг. В древността тълкувателите на сънища са приемани като пратеници от Бог. Още през 2 век Артемидор Далдиански пише съчинението „Съногадания“. Съвременните дискусии по темата са свързани с несъзнаваното и съзнаваното поле в човешката психика. Собствени позиции в тази дискусия имат Фройд, Юнг, Ерих Фром, Калвин Кол, Фарадей.

Спорни въпроси при сънищата са:

На какво се дължи фактът сънищата да са символни?

Доколко и как сънят преработва спомените?

Как са изградени фантазиите?

Да се вярва или да се отрича ролята на сънищата?

Може ли да се гледа на оскъдните загатвания на съня като на познание?

Тълкуване на сънищата в Библията

Йосиф тълкува съня на фараона

В Библията има интересен разказ за фараона, който моли Йосиф да разтълкува съня му: „Сънувах, но няма кой да изтълкува съня, но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш“. В съня си фараонът е видял седем тлъсти и седем слаби крави, седем добри класове и пак толкова тънки и прегорели. Йосиф тълкува съня като разяснява какво ще се случи – предстоят седем години на плодородие и седем години на глад по Египетската земя.

Тълкуване на съня на Навуходоносор

Навуходоносор вижда сънища, които го смущават. Той заповядва на халдейците да му кажат значението на съня, а ако не успеят „ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища“. Поставя им трудна задача: „разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му“. Техният отговор е: „Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа“. Царят заповядва да погубят вавилонските мъдреци. Даниил разбрал тайната на съня в нощно видение. Сънят на Навуходоносор е свързан с това, което предстои да се случи – след царя ще се издигне друго царство, и второ, и трето от мед, което ще завладее целия свят, и четвърто – яко като желязо. Царят казва, че сънят е истински, пада на земята и се покланя на Даниил.

На какво се дължи фактът сънищата да са символни?

В съзнателното мислене тази символност липсва. Според Юнг ние мислим с думи, мисленето има езикова форма. Логичното мислене е фактическо насочено.  Функцията на това мислене е да информира. Всеки човек е забелязал фантазиите си при заспиване. При съня фантазията е поставена над действителността – „Тайната на културното развитие е подвижността и способността за преместване на психичната енергия“ (Юнг). Фройд („Тълкуване на сънищата“) приема, че събитията от изминалия ден могат най-лесно да обяснят съня, в него обектът е заместен от асоциации и идеи, мислите се превръщат в зрителни образи. Символът заменя действие, човек или идея. Сънищата според него са „царският път към несъзнаваното“. Юнг обаче не е съгласен да се тълкува символно сън, ако не се вземе предвид личната ситуация на човека. Макар да са архетипни образи, символите са в лична зависимост от психологическото състояние на конкретния човек. В „Забравеният език“ Ерих Фром защитава тезата, че в древността хората са познавали символния език на сънищата, но днес той е забравен. Този език е включвал три вида символи – случайни, условни и универсални.

Доколко и как сънят преработва спомените?

Съновното мислене е в посока към спомена и съживява минали преживявания. „Спейки и сънувайки, ние отново изпълняваме домашните задания на някогашното човечество“ (Ницше). „Сънят възниква от една непозната част на душата и се занимава с подготовката на идващия ден“ (Юнг). Според Фройд сънят е реминистенция, която е пренесена в настоящето. Фарадей формира групи за споделяне и анализиране на сънища, за да се открие връзката между съня и конкретната ситуация на човека.

Как са изградени фантазиите?

Демостен, който заеквал, превръща в истина фантазията си, че е оратор. Откъде черпят материал фантазиите? Най-често от класическата форма на приказките и митове. Тази форма вече е имала стойност в миналото. Сънищата са онази част от човешката психика, която не е подвластна на законите на времето и пространството. И с този извод биха спорили рационалистите, които не приемат действителност, различна от съществуващата. Какъв е механизмът на фантазиите? Ако фантазията е съзнавана, тя може да е от митично естество и затова не трябва да се приема буквално. При буквалното тълкуване сънищата остават неразбираеми. Това обяснява символната природа на съня. „Сънят разбулва една мисъл и едно предчувствие, които съществуват у човека открай време“ (Юнг). Споровете за сънищата са свързани с факта, че може да си изградим представа за сънищата, своя хипотеза, макар и да знаем, че тя никога няма да бъде доказана.

Юнг разказва един свой сън, в който леглото на жена му е изкопана яма с каменни зидове и прилича на гроб. От ямата се появява същество, което прилича на жена му, въздиша тежко и започва да плува нагоре. Той се събужда, поглежда часовника и вижда, че часът е три. Събужда и жена си. В седем сутринта пристига вест, че братовчедката на жена му е починала в три през нощта. Юнг стига до извода, че несъзнаваното му е дало знак чрез съня. Всеки, който е имал подобни преживявания, започва да изпитва страхопочитание пред възможностите на несъзнаваното. Сънищата ни дават възможност да проникнем в света на предчувствията.

Да се вярва или да се отрича ролята на сънищата?

Споровете в съвремието ни са по-често ориентирани към материалната действителност (за разлика от споровете през древността). На практика творческата сила на човека днес е насочена към развитието на техниката и науката. „Натрупахме много знания, но не помъдряхме“ (Юнг). Всъщност според Юнг „отричащият върви направо към Нищото, а вярващият в природата на архетипа следва стъпките на живота чак до смъртта си“. Сънят идва от несъзнаваното и има по-добри информационни източници от съзнанието, което разполага само със сетивни възприятия. „Изглежда, че в природата съществува неограничено знание, което обаче може да бъде обхванато само когато е настъпил подходящият момент“ (Юнг) В сънищата се събират противоречията тук-там, преди-сега, горе-долу, а тези опозиции трудно вместват триизмерния свят във времето и пространството. Те по-скоро са координати на безвремието и безпространствеността. Според Юнг тълкуването на сънищата изглежда като конструиране на четириизмерен модел на триизмерно тяло. Дори и да не предаваме на сънищата значение на убеждения, те си остават загадки. За разлика от Юнг Калвин Кол приема, че сънят е просто мисъл, а образите са визуални представяния на лични преживявания.

Може ли да се гледа на оскъдните загатвания на съня като на познание?

„Проблемът за отношението между вечния човек, цялостната личност и земния човек във времето и пространството повдига трудни въпроси“ (Юнг). Светлина върху тях може да бъдат сънищата. Трябва да се отчете опасността за слабия дух, който се поддава на внушения, да вземе своите предчувствия за познание. Преди да се включим в спорове трябва да доловим потока на живота. „Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока… Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от тях смятат, че трябва те да направят нещо с него. Не правя нищо. Не мисля, че съм този, който би трябвало да се грижи черешите да имат дръжки. Стоя и съзерцавам удивен онова, което Природата може да направи.“ (Юнг)