„Аз съм българче!“ – Как един несъществуващ факт предизвика спорове?

Един несъществуващ факт ангажира общественото мнение. „Аз съм българче“ на Иван Вазов е включено в задължителната учебната програма на МОН и се изучава във всички български училища. Споровете, свързани с това стихотворение, се отнасят до фалшивата новина, че произведението ще бъде премахнато от учебната програма.

Статията „Демографска криза? Мигрантска криза? До какво води страхът от загуба на идентичност“ (с автор Светла Енчева) от 4 януари 2024г.  поставя начало на спорове. Темата е възможностите за интеграция на пазара на труда. В материала авторът е илюстрирал позицията си със следния пример: „Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да й хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.“ В статията не са използвани изрази като „забрана“ или „премахване“ на стихотворението.

На 11 януари сайтът Пик публикува статията „Потресаващо: „Свободна Европа“ поиска забраната на „Аз съм българче!“. На базата на горепосочения пример в  статията се прави анализ и тълкуване на предходния материал в посока забрана на знаковото за българите стихотворение.

На следващия ден (12 януари) сайтът на Николай Бареков (Bnews) пише: „Свободна Европа: Махнете „Аз съм българче“ на Иван Вазов от учебниците, за да не пречи на децата на 100-те хиляди нови мигранти“. Бареков споделя това в групи във Фейсбук („Обединени националисти“, „Русия е непобедима“ и др.).

Споровете се разрастват, след като в тях се включват обществени фигури и политици – Иван Гешев, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Карлос Контрера и др.

Позицията на МОН по темата е, че не са възможни изменения на учебната програма заради чужди граждани. В България винаги е имало чужди граждани, които се обучават в българската образователна система. Промяна в изучаването на „Аз съм българче“ не е обсъждана и няма да се обсъжда.