Баба ми казва: „не се слагат ядки в баклавата!“ – а ти как мислиш?

Баклавата – онова вълшебно парче сиропиран разкош, което лепне по пръстите, но и по душата. Всеки народ на Балканите и в Близкия изток има своя версия, но в България тя е нещо специално – празнична, тържествена, почти ритуална. И въпреки че всички я обичат, рядко се обединяват около това как трябва да изглежда и какво да съдържа.
А ето го и големия въпрос: слагат ли се ядки в баклавата, или това е “модерна измислица”? Някои ще кажат, „едно време баклавата беше проста, но истинска“ Ако питаш баба ми – и вероятно баба ти – баклавата е с кори, масло и много сироп. Понякога се слагат малко смлени орехи между редовете, но без да са прекалено много. „Не се слагат цели ядки – те развалят мекотата“, казваше баба с изражението на човек, който знае как се готви за 20 души без рецепта, но с много опит. За нея баклавата беше нещо нежно – леки кори, плуващи в ароматен сироп, с дъх на ванилия, лимон или розова вода. Семпла. Честна. Без претенции.
А днес? Ядки, шамфъстък, бадеми… понякога и шоколад! Съвременните версии на баклавата често приличат на кулинарно бижу. В тях има всичко – фино нарязани орехи, печени бадеми, шамфъстък, дори лешници. Понякога – аромат на карамфил, канела, портокалова кора… а в някои случаи – дори шоколадова заливка или кремообразен пълнеж.
На пръв поглед – изобилие. Но за някои – твърде много неща за едно парче баклава. Разсейва се от онзи специфичен баланс между кори и сироп. “Мазни кори със сладка вода” – може и така да звучи на някои, но в тази простота има нещо гениално.
Има хора, които слагат всичко в нея: ядки, крем, сушени плодове, дори ядливи цветя. За баба – това не е баклава, а “торта, дето се опитва да се маскира като нещо друго”. Има нещо вярно. Колкото повече украси и пластове добавим, толкова повече губим магията на простото. Но все пак – кой е прав?
Истината е проста: в кухнята има място за всички версии. За бабината баклава, която ухае на минало, и за новата, с шамфъстък и портокалови нотки, която стои гордо в сладкарската витрина.
Важно е, че я правим. Че се събира семейството, че се режат внимателно парчетата, че се чака да попие сиропът и някой винаги бърка в тавата “да пробва дали е готова”.
А ти как я обичаш – с ядки, с крем, с всичко… или така, както я помниш от детството?
По материала работи Ивета Стамова