Българска ли е била Виенската гора?
Днес Виенската гора е известна като символ на Австрия и красивата ѝ столица Виена. Но какво, ако ви кажем, че в някои от най-древните европейски хроники тя носи друго име – „Българска гора“ (Bulgerewalt)? Това изумително название ни връща към времена, когато българите са играли важна роля в политиката на Аварското царство, а техните следи се простират далеч извън пределите на съвременната България.
Саксонската световна хроника от XIII век споменава този термин във връзка с военния поход на Карл Велики срещу аварите (791–803 г.) – „влязоха в онази огромна и много известна гора, която се нарича Bulgerewalt, където и хората, и конете им много пострадаха в дълбоките блатища, и конете им загинаха…“ Именно тогава се говори, че войските му стигат до „Българската гора“, т.е. днешната Виенска гора.
Във „Франкските кралски хроники“ ( 791–803 г.) също подробно са отбелязани военните кампании на Карл Велики, маршовете на армията, конфликтите и присъединяването на територии, включително преминаването през „Bulgerewalt“ (Българската гора).
Името Bulgerewalt / Bulgerewalt dicitur е средновековна латинизирана/немска форма; учените го интерпретират като „Българска гора“ (буквално: forest of the Bulgars). Тази формула се използва в описания на трудни преминавания „в голяма гора, която се нарича Bulgerewalt“, при разкази за походи (включително в контекста на походите срещу аварите/панонския регион). Тъй като има много ръкописни варианти на Sächsische Weltchronik и сродни хроники, точният ред на думите и форма (Bulgerewalt, Bulgarewalt, Bulgarawald и т.н.) варират. Строго филологично цитиране може да се търси в отделния конкретен ръкопис.
През VII–VIII век българите са част от могъщото Аварско царство и играят значителна роля в неговата политика. Според някои източници те дори са претендирали за аварския трон. Известен е и драматичният епизод от 631/632 г., когато предводителят Алцек води 9000 българи на запад, но мнозина от тях са избити по заповед на франкския крал. Оцелелите се установяват първо в словенските земи, а по-късно – в Италия. За събитията около Алцек (631/632 г.) основните сведения идват от Хрониката на Фредегар („Chronicae Fredegarii“) и от някои по-късни средновековни хроники, които я разказват. Алцек (Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) е петият син на Кубрат и брат на Аспарух (според Теофан Изповедник).
Историкът Хайнрих Кунстман (немски славист, преподавател, професор по славянска филология в Университета в Мюнхен, (1923 г. – 2009) г. в изследването си Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt – Историческите задни планове на Нибелунгите обръща внимание именно на този израз – Bulgerewalt, и го свързва с присъствието на българи във Виенската гора. Според него това не е случайно название, а свидетелство, че в този регион действително са живели българи, които постепенно са били асимилирани след падането на Аварското царство.
Интересно е и друго съвпадение – малко по-късно, през IX век, в същия регион мисионерства св. Методий, а българският княз Борис сключва съюз с франкския крал Людовик Немски недалеч от Виена. Това показва, че контактите между българи и Централна Европа са били нещо обичайно.
Дали Виенската гора е била „българска“, е трудно да се докаже. Но хрониките и археологическите сведения недвусмислено показват, че и в тези земи българите са оставили своето присъствие. Понякога историята ни напомня, че следите на един народ се простират много по-далеч, отколкото изглежда днес.
