Български или отделен език? Как западните учени описват корените на македонския

Спорът за произхода на македонския език е един от случаите, в които лингвистика, история и национална идентичност трудно могат да бъдат разделени в обществения дебат. Българската и македонската историография често представят миналото на езика по различен начин. Затова за рубриката „Въвеждане на трета страна при спорове“ е особено интересно да погледнем как въпросът се описва от западни слависти, които не принадлежат пряко към нито една от двете национални научни традиции. Техните позиции не са напълно еднакви, но очертават важна разлика между историческия произход на диалектите и статута на съвременния книжовен език.

Македонският и българският са изключително близки

В съвременната международна славистика стандартният македонски обичайно се разглежда като отделен южнославянски език, много близък до българския. Това обаче не означава, че учените поставят непроходима историческа граница между двата езика. Напротив – диалектите в географска Македония и България образуват сложен диалектен континуум. Езиковите характеристики се променят постепенно от едно населено място към друго, вместо на съвременната държавна граница внезапно да започва напълно различна езикова система. Американският славист Виктор Фридман, един от най-известните западни специалисти по македонски и балкански езици, обръща внимание именно на историческото развитие на този диалектен континуум.

Но какво се случва през XIX век?

Това е особено важният момент. През XIX век на Балканите се създават модерните книжовни езици. Българският книжовен език постепенно се изгражда предимно върху източнобългарска диалектна основа. Съществуват обаче и предложения бъдещата обща книжовна норма да включва много по-силно западните и македонските говори. Фридман описва именно съществуването на два значими центъра през XIX век – един в североизточните български земи и друг в югозападната част на Македония. Той посочва и споровете в тогавашния българоезичен печат около учебници, написани на западномакедонски говори.

Македонският книжовен език е кодифициран през XX век

Тук западните изследвания са много по-категорични относно хронологията. Съвременната македонска книжовна норма е установена след Втората световна война, като решаващата кодификация се извършва през 1944–1945 г. За нейна основа са избрани предимно централните западни говори. Само няколко години по-късно американският славист от Харвард Хорас Лънт написва A Grammar of the Macedonian Literary Language. Книгата излиза в Скопие през 1952 г. и представлява първото голямо англоезично описание на новата книжовна норма. Фридман прави разграничение, което е особено полезно за разбирането на спора. Следователно според този подход въпросът: „Македонският български ли е или не?“ е прекалено опростен за историческата лингвистика. По-точно е да бъдат зададени два различни въпроса: Какъв е историческият произход на говорите? и Какъв е статутът на съвременния стандартен език? Отговорите не са непременно еднакви.

А какво са мислели по-старите западни учени?

Тук картината става още по-интересна. Ако се върнем преди създаването на съвременния македонски стандарт, ще открием западни трудове, които използват друга терминология. Например изданието на Encyclopaedia Britannica от 1911 г. отбелязва, че повечето тогавашни независими автори определят основната част от славянското население на Македония като българско. Това е важно историческо свидетелство, но трябва да бъде използвано внимателно. То показва как част от западната наука класифицира населението и говорите в началото на XX век, а не представлява автоматично решение на днешния спор за статута на стандартния македонски език. Терминологията на лингвистиката и представите за национална принадлежност също се променят.

Има ли връзка с езика на Александър Македонски?

Тук отговорът на съвременната лингвистика е сравнително ясен.

Съвременният македонски е славянски език. Славянските групи се установяват на Балканите много векове след времето на Филип II и Александър Велики.

Фридман специално отбелязва необходимостта древномакедонският да бъде разграничаван от съвременния славянски македонски. За древния македонски са запазени твърде малко свидетелства и продължават научните дискусии за точното му място сред древните индоевропейски езици. Славянското заселване на Македония се отнася към VI–VII век.

Следователно съвременният македонски език не произлиза непосредствено от езика на античните македонци.

Българската теза – къде се среща със западната лингвистика?

Българската научна традиция подчертава историческата принадлежност на славянските говори в Македония към българското езиково пространство и множеството български самоопределения в документи от XIX и началото на XX век.

Част от историческите западни източници действително използват определения като „български“ за тези говори и население. Това не трябва да бъде премълчавано.

Съвременната международна лингвистика обаче обикновено не прави от това заключението, че днешният стандартен македонски трябва да бъде наричан български диалект. Тя разглежда кодифицирания македонски като отделен стандартен южнославянски език. Това са две твърдения за различни исторически равнища, които в политическите спорове често се смесват.

Македонската теза – къде възниква спорът?

В Северна Македония често се подчертава историческата самостоятелност на македонския език. Проблем възниква, когато съвременната езикова граница бъде пренесена безусловно векове назад.

Историческите извори показват много по-сложна картина на идентичности, диалекти и книжовни норми. Самият факт, че през XIX век се водят спорове кои говори да бъдат включени в бъдещия книжовен стандарт, показва, че процесът още не е бил завършен. Фридман именно свързва тогавашните езикови различия и конкуриращи се литературни центрове с последвалото формиране на отделни стандарти.

Какво казва „третата страна“?

Ако обобщим позициите на разгледаните западни изследователи, без да превръщаме науката в арбитър на национална идентичност, получаваме сравнително ясна картина.

Съвременният македонски и българският са два отделно кодифицирани стандартни южнославянски езика, които са изключително близки и произлизат от исторически свързан диалектен континуум. Македонският стандарт е кодифициран през XX век върху по-стари славянски говори, а през XIX и началото на XX век част от тези говори и техните носители често са били описвани като български.

Именно тук „третата страна“ помага най-много. Тя не премахва българо-македонския спор, но показва защо двете категорични формули – „няма никаква историческа връзка“ и „няма отделен съвременен македонски език“ – не описват достатъчно добре сложната езикова история. Езиците не възникват в деня, в който получат граматика и правопис. Но и веднъж създадената и функционираща книжовна норма може с времето да придобие собствено развитие. Именно разграничението между диалектен произход, кодификация и съвременен езиков статут е ключът към разбирането на този спор.