Бърнаут на 25: защо младите прегарят толкова рано?

Преди няколко десетилетия прегарянето (бърнаутът) беше термин, свързван с хора на средна възраст – професионалисти, които след години натоварване и отговорности стигат до емоционално изтощение. Днес обаче тази диагноза се чува все по-често сред млади хора в началото на своя път – на 20, 23, 25 години. Как е възможно човек да изгори, преди още да е запалил истинския огън на живота си?

Причините са комплексни. Младите поколения растат в среда на непрестанна състезателност – от детската градина до LinkedIn профила. Те се учат, че трябва да са най-добрите: с оценки, със CV, с дипломи, с езици, със стажове, с личен бранд. И дори да успеят, те рядко изпитват удовлетворение – защото в дигиталния свят винаги има някой „по-добър“, „по-успешен“, „по-напред“. Постоянното сравнение се превръща в самоизяждане.

В същото време границата между работа и личен живот е почти изтрита. Благодарение на технологиите, младите са „достъпни“ по всяко време – за работа, за учене, за социални ангажименти. Те живеят в режим „постоянно включен“, където почивката е срам, а скуката – слабост. Дори забавлението е под напрежение – трябва да си интересен, активен, забавен, социален… дори когато си изтощен.

Много млади хора влизат в пазара на труда вече изтощени – от дългогодишен натиск в училище, очаквания от родители, социални мрежи, сравнение със съученици и инфлуенсъри. Те не си позволяват да сбъркат, да се забавят, да се търсят.

И тук идва бърнаутът – не просто като физическа умора, а като дълбоко вътрешно изтощение от живота, който се живее на висока скорост без вътрешно оправдание. Младите прегарят, защото са в капан между очакванията на обществото и липсата на време да открият собствените си. Защото вместо да изследват кои са, те се опитват да бъдат всичко, което „трябва“.

Изходът не е в това младите да се „втвърдят“, а в това обществото да се смекчи. Да спрем да измерваме стойността на човека само през резултати, постижения и продуктивност. Да нормализираме почивката, съмнението, търсенето. Защото преди да бъдат специалисти, служители или предприемачи, младите са хора – с нужда от смисъл, връзка и човешко темпо. И ако искаме те да горят със страст, а не да прегарят от натиск, трябва първо да им позволим да дишат.

Може би проблемът не е, че младите прегарят твърде лесно, а че светът им гори твърде алчно. И докато възрастните продължават да ги обвиняват, че са „разглезени и нестабилни“, нека се запитаме: кой всъщност е изградил системата, в която на 25 вече си изхабен?

По материала работи Веселин Байчев