Бетовен срещу войната

Гласът на един гений в епоха на насилие

Лудвиг ван Бетовен (1770-1872) не е просто един от най-великите композитори в историята на музиката — той е човек с дълбоки убеждения и чувствителност към събитията на своето време. Живял по време на революции, войни и политически сътресения, Бетовен изразява не само личната си болка чрез музиката, но и своята вяра в свободата и човешкото достойнство.

Първоначално вдъхновен от идеите на Френската революция, той посвещава Третата си симфония — „Ероика“ (Героична) — на Наполеон, когото вижда като символ на освобождение и нов ред. Но когато Наполеон се самокоронова за император през 1804 г., Бетовен е дълбоко разочарован. В пристъп на гняв зачерква посвещението, заявявайки:

„Сега той ще тъпче правата на човека… и ще стане тиранин!“

В едно писмо, приписвано му, откриваме силно антивоенна позиция:

„Войната! Колко отвратителна е тя, и все пак хората я обожават, сякаш е велика и славна.“

За Бетовен музиката е израз на човешката борба, но и на надеждата. В Деветата симфония, със знаменитата „Ода на радостта“, той възпява братството между народите – една визия за свят отвъд омразата и оръжията.

Бетовен не води армии. Но с всяка нота от своите творби, той се сражава за нещо по-велико — за човечност. Може би затова на космическите кораби Вояджър, на изпратената позлатена плоча със звуци от планетата Земя са включени части от две произведения на Бетовен (Пета симфония, 7:20 минути и Струнен квартет 13 в си бемол мажор, 6:37 минути). С тях в Космоса пътува и позицията на Бетовен срещу войната.