Би ли съществувала България през 681 г. при различен изход от обсадата на Константинопол от 674–678?
Ако Обсадата на Константинопол (674–678) беше завършила с падането на Константинопол, Балканите вероятно щяха да влязат в съвсем различна историческа траектория. Столицата е била ядрото на Византийската империя и нейното завладяване от силите на Омейядския халифат би означавало дълбок срив на византийската власт. В такъв случай арабското влияние вероятно би се разширило към Балканите много по-бързо и по-осезаемо.
В реалната история Аспарух води прабългарите в конфликти с Византия и след военен натиск и дипломатически преговори се стига до създаването на България. Този процес зависи от съществуването на стабилен византийски противник, който може да бъде победен, но и да сключи договор.
Ако Константинопол беше паднал, този баланс щеше да изчезне. Вместо Византия, прабългарите вероятно щяха да се сблъскат с арабските сили, които биха доминирали региона след подобно завоевание. Това би променило характера на конфликтите на Балканите и би премахнало класическия сценарий, довел до договор през 681 г.
При такъв развой България можеше да не се появи в същия исторически момент. Възможно е държавата да се формира по-късно или в различна форма, под натиска на съвсем различен противник. Съществува и вариант, в който процесът на държавно изграждане би бил забавен заради постоянни войни и нестабилност.
