Битката при Валхерен и последиците за третата страна в спора

В битката при Валхерен се изправят една срещу друга канадските (като част от съюзническите) и германските военни сили, а местното население се оказва трета страна в спора.

Валхерен е остров, който се намира в южната част на Холандия, но след построяването на язовир през 1871г. е полуостров с площ 215,72 km². През Втората световна война той става част от Атлантическата стена на германските войски. Те строят верига от бункери, за да защитят устието на Шелд. Валхерен е част от маршрута за пристанището на Антверпен и затова има важно стратегическо значение за германците. Антверпен, разположен на 80 километра от морския бряг, е важно пристанище и за съюзническите войски, които имат нужда от военни доставки и подкрепления (боеприпаси, храна, гориво). Пътят, по който корабите отиват до Антверпен, минава през устието на река Шелд, а немската артилерия, разположена на остров Валхерен,  защитава този път.

Канадците се включват в битката срещу Хитлер при остров Валхерен. Това е една от последните битки през Втората световна война. Канадските сили предприемат интензивни действия за освобождаване на северозападна Белгия и югозападна Холандия от германски войски.

Атаката срещу Валхерен започва на 31 октомври. През нощта срещу 1 ноември няколко кораба от канадския флот са потопени от германците. Германците унищожават и канадски танкер с гориво. На 1 ноември 1944г. англо-канадските войски стигат до полуострова от три страни. Следва седмица (до 8 ноември) на ожесточени боеве до окончателната победа над немските войски, когато 40 000 германци се предават.

Според историците на Втората световна война тази битка се е състояла при особено тежки условия – в блатиста местност. Приливните равнини около водния канал са практически непроходими. Единствената възможност на канадците е нападение по добре защитен път – открит участък с около 1 400 м дължина. Канадците нападат източната част. Мостът към острова се охранява, а Хитлер е наредил той да се брани до последния човек. 88-милиметрово германско оръдие спира настъплението на канадците. И те отстъпват от моста.

Започват да търсят друг начин. Концентрират артилерийски огън, за да унищожат германските снайперисти. В края на моста германците са издигнали пътна преграда. Канадците успяват да преодолеят преградата и за първи път стигат до острова. Така успешно осигуряват на съюзниците време за настъпление към останалите части на острова. В продължение на 48 часа задържат вниманието на германците, за да могат съюзническите сили да достигнат до острова.

1-ва канадска армия е ръководена от генерал Хенри Дънкан Греъм Крерър (1888-1965).  През Втората световна война той е водещият полеви командир на Канада. На 2 октомври канадците влизат в битка. 15-та германска армия е направила невъзможно преминаването по воден път към Антверпен като гарнизонира Валхерен и поставя здрави бетонни укрепления на острова. Крерър включва 2-ра и 3-та канадски пехотни девизии, 4-та канадска бронирана девизия.

Генерал Крерър се разболява още в началото на битката и мястото му е заето от генерал-лейтенант Г. Г. Симондс (Гай Гранвил Симондс, 1903-1974). Стилът на управление на Симондс е съвсем друг: „там, където Крерър управляваше, Симондс командваше.“ (У. Рандал. “Не е лесно да си старши командващ в канадската армия, 1939-1945“). Стремежът на Крерър е да ръководи, а на Симондс – да командва. Канадските биографи на Симондс и до днес спорят, защитавайки две различни тези. Според едни той е иновативен и твърд командир, а според други студен и невдъхновяващ лидер. От Сър Макс Хейстинг Симондс е определен като суров и директен офицер, който влага необичайно въображение в оперативните планове, за които отговаря. Такова необичайно въображение той влага и при операцията за завземане на Валхерен. Г. Г. Симондс изработва план за пробиване на дигите на острова чрез бомбардиране и наводняване на вътрешността. Цивилните, които живеят на Валхерен, са предупредени с листовки, пуснати от самолети, но на практика те няма къде да отидат. Кодовото име на операцията е Infatuate. След бомбардировката островът се превръща в масивна лагуна. В наводнения район пехотни части не могат да бъдат използвани, ниското ниво на водата прави невъзможно използването и на лодки.

Наводнението на Валхерен се оказва с дългосрочни последици за цивилното население. Ниските райони остават постоянно наводнени, което предизвиква проблеми в селското стопанство.  Удавя се голяма част от добитъка. Има и човешки жертви. Разрушени са 3 700 жилища.

През 1945г. започва работата за отводняване на наводнените райони, която завършва през 1946г.  И двете страни във военния спор дават жертви, но последиците за третата страна в спора, цивилното население на Валхерен, се оказват не по-малко тежки и дългосрочни.