Благоразумието – една печеливша стратегия в спорове (Амасис, VI в. пр.н.е.)

Амасис управлява Египет през 570 – 526г. пр. н. е. Историкът Херодот разказва, че Амасис бил с нисък произход и се издигнал с благоразумието си. Бил е командир на либийските наемници, а после застава начело на бунта на египетските войски против фараона Априй (570г. пр. н. е.) След гражданската война, подкрепян от наемници (либийци, гърци, сирийци и др.), той се издига като фараон.

„Отначало египтяните пренебрегвали Амасис и не му отдавали голямо внимание, понеже бил човек от народа и не произхождал от известно семейство; но после Амасис умело и не без благоразумие успял да ги спечели на своя страна.“ – Херодот

Според Херодот Амасис имал златен леген за крака. В него той и всичките му сътрапезници миели краката си. Амасис поръчал да направят от този леген статуя на божество, а после я поставил на видно място в града. Египтяните й отдавали голяма почит. Тогава Амасис ги свикал и им обяснил, че статуята, която почитат като най-свято нещо, е направена от неговия леген за крака, в който преди египтяните освен че са си миели краката, са повръщали. Обяснил им, че и с него постъпват така, както с легена. Преди е бил обикновен човек от народа, а сега им е цар. Успял да им внуши, че трябва да го почитат – „По такъв начин Амасис привлякъл египтяните на своя страна и те приели да му се подчиняват.“

Упрекват го, че след като усърдно се занимавал сутрин с делата си, после се занасял с приятели по чашка, вместо да седи на величествен трон. На това Амасис отговаря: „Тези, които владеят лъка, когато им се наложи да го използват, го опъват, а после, след стрелбата, го отпускат. Защото, ако лъкът стои през цялото време опънат, той би се счупил и при нужда стрелецът не би могъл да го използва. Така е и с човека: ако работи само усърдно и не се впуска на моменти в забавления, сигурно неусетно би полудял или поне затъпял. Аз, тъй като зная тия работи, отделям време и за едното, и за другото“.

Царуването на известния с благоразумието си Амасис води Египет до период на благополучие за „общо двайсет хиляди населени града“ (Херодот). Икономически и политически Египетското царство се възстановява. Като фараон той установил закон, според който всеки египтянин трябвало да обявява всяка година средствата си за живот – „ако не направел това и не докажел, че водел законен живот, такъв гражданин се наказвал със смърт“ (Херодот). Атиняните взели този закон и също го спазвали. С елините Амасис сключил договор за приятелство и съюз. Водел про-гръцка политика. Той бил и „първият човек, който завладял Кипър и накарал кипърците да му плащат данък“ (Херодот).