Будилци – може ли едно село да има минало, но не и настояще?

Будилци е бивше село в община Кресна, област Благоевград, известно с богатата си история и споменато в статистиката на Васил Кънчов като част от населените места в Югозападна България.

В Югозападна България, някога се е намирало село Будилци – малко, но със своя история и дух. Днес то вече не съществува като самостоятелно населено място, но споменът за него продължава да живее в архивите, в разказите на местните хора и в историческите книги.
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“), в селото, наричано тогава Бодилци, живеели 255 турци. По онова време това била част от Петричката каза – административно-териториална единица в Османската империя.

След Освобождението и промените в държавните граници, селото постепенно преминало през различни административни структури, докато на 30 декември 2015 година Будилци официално е заличено като отделно населено място и присъединено към близкото село Сливница, община Кресна, област Благоевград.
Така Будилци става едно от т.нар. „бивши села“ – територии, които продължават да съществуват физически, но не и административно. Може ли обаче едно село наистина да изчезне?

Отговорът е по-скоро философски. Името може да бъде заличено от картите, но не и от паметта на хората, които са живели там или пазят връзка с мястото. Често „бившите села“ остават като махали, местности или просто като спомен в сърцата на потомците си.

Историята на Будилци е илюстрация на процес, познат в много райони на България – обезлюдяването на селата и тяхното административно обединяване. Но дори и без статут на населено място, Будилци продължава да е част от живата география на нашата страна – с името си, с миналото си и с въпроса, който поставя:
Може ли едно село наистина да престане да съществува, ако все още някой го помни?