Черкезко ли е било село Аспарухово?

Село Аспарухово се намира в Югоизточна България, в община Карнобат, област Бургас. Разположено е в Бургаската низина, на стратегическо място между Бургас, Карнобат и Айтос. Надморската височина варира между 110 и 130 метра, което благоприятства земеделието и традиционния поминък на местното население. Географското му положение е една от причините селото да бъде избрано за заселване през втората половина на XIX век.

Историческите източници ясно показват, че село Аспарухово първоначално е било черкезко селище. При преброяването от 31 декември 1920 г. то е записано с наименованието „Янък-Балабанлѝи“, а през 1926 г. вече фигурира като „Аспарухово (Янък-Балабанлѝи)“. Това двойно наименование отразява преходния период в демографския и културния облик на селото след Освобождението на България.

Особено показателна за черкезкия характер на селото е историята на местното училище. То е открито още преди Освобождението и първоначално е било черкезко, както и самото село. По-късно училището се превръща в българско с един клас, като постепенно се разширява до пълно начално и прогимназиално образование. Учебният процес първо се е провеждал в джамия, след това в стара черкезка къща, а през 1907 г. е построена специална училищна сграда.

Заселването на черкезите в днешните български земи е резултат от Черкезкия геноцид, извършен от Руската империя в периода 1864–1867 г. Те са настанявани предимно в Северна България и около черноморските пристанища Бургас и Варна, както и в райони като Видин, Враца, Монтана, Шумен и Ямбол. В Южна България, включително в Бургаско, се формират едни от най-многобройните черкезки общности.

Османската администрация е полагала усилия да интегрира черкезите, като им е предоставяла земя за обработване. В същото време от българското население се е изисквало да изгражда жилища за тях и да им предоставя добитък. Днес, по данни на Националния статистически институт, около 300 души в България се самоопределят като черкези, а споменът за черкезкото минало на село Аспарухово остава важна част от неговата историческа идентичност.

На снимката е картинка, показваща среща между представители на руската армия и черкезите.