Числено превъзходство, но лоша стратегия – загубата на французите в битката при Аженкур (1415)

Няколко думи за стратегията

Спорът може да прилича на голяма и бурна река. Каква ще е стратегията ни – да потърсим брод или да опитаме да я преплуваме. Целта е да минем на другия бряг. Изготвянето на дългосрочен план за действие е важен момент, в който влизат междинни цели. Казват, че дори лошият план е по-добър от никаквия. В един план ситуацията трябва да се анализира, противникът да бъде проучен, събраната информация да е възможно най-пълна. Всяка стратегия, която се основава на идеята, че опонентът ни ще сбърка, е обречена на неуспех.

В стремежа на едната страна да поеме инициативата в спора, тя може да го загуби. В историята има много примери за битки, в които численото превъзходство не е фактор за победа. Те са загубени поради лоша стратегия. Такава е битката при Аженкур през 1415г., при която една по-малобройна армия затваря фланговете си около многочислен противник и го разгромява.

Битката при Аженкур през 1415г.

В историята (през дистанцията на времето) конфликтът е известен като Стогодишната война. Крал Хенри V подновява претенциите си за кралската корона на Франция. Той иска от французите ръката на принцеса Катрин Валоа и като зестра 2 000 000 ливри. Французите се съгласяват на 600 000 ливри и областта Аквитания. Хенри приема с гняв техния отговор и убеждава Лордовете да го подкрепят в започването на война.

През 1415 армията му влиза във Франция. За французите неговият поход е обречен на провал. При настъпването на зимата те очакват, че Хенри ще се прибере в Англия, но той повежда изтощената си армия към английската крепост в Северна Франция – Кале. Французите го следват, но не му дават възможност да започне сражение и в същото време отрязват възможностите му за по-нататъшно отстъпление.

Двете армии се изправят една срещу друга на 25 октомври. Англичаните са изтощени, без снабдяване от 14 дни, вървели са 420 километра.

Френската армия е по-тежко въоръжена, има числено превъзходство, добре е снабдена. Френският крал не присъства. Армията се ръководи от благородници, които нямат нито стратегия, нито тактика за битката. Те решават да разчитат на численото си превъзходство, с което ще могат с ударна атака да разгромят англичаните.

Първоначално се въздържат от атака, защото се надяват да пристигнат още подкрепления, макар че вече имат числено превъзходство (според документите действителният размер на двете армии е 9 хиляди англичани срещу 12 000 французи). Те се опитват да печелят време, като правят опити да водят преговори. Хенри е наясно, че времето ще увеличи численото превъзходство на французите. Той поема добре преценен риск, придвижва армията си напред до тесен терен.

Французите са изненадани. Те се хвърлят в атака право срещу англичаните. Но теренът е кален и атаката загубва инерцията си. В битката се включват и далекобойните английски лъкове с краен обхват 270 метра, които са добре позиционирани. Стрелците си Хенри разполага по фланговете. В отговор французите продължават да атакуват хаотично и редовете им са покосени от английските лъкове. По-тежко въоръжените французи (рицари в пълни доспехи) се оказват в кално поле под хиляди стрели, които покосяват и конете им. При ожесточената битка в центъра френската армия губи численото си превъзходство и всъщност е в капан. Водачите също се включват в битката, вместо да прегрупират войските си. Те вече нямат поглед към цялостната картина на бойното поле. Нямат и връзка помежду си, за да съгласуват действията си. Една малобройна армия затваря фланговете си около многочислен противник и го разгромява. За да не се включи последната неучаствала в битката френска част, Хенри заповядва пленените французи да бъдат избити. Пощадени са само благородниците. Поражението е пълно, броят на убитите е огромен. Англичаните губят около 500 души, а французите над 4 000.

Последствията

Това е един от най-големите провали във военната история на Франция и с тежки последствия в дългосрочен план. След победата Хенри навлиза във вътрешността на страната и след няколко години (1420) той е вече в Париж.  Признат е за наследник на френския престол и се жени за дъщерята на Шарл VI – Катрин дьо Валоа.