| | |

Да печелиш спорове скрит зад сцената – стратегията на Козимо Медичи (1389 – 1464)

ekranna snimka 2024 10 22 141150

Този, който в спора изглежда безгрешен, често си създава скрити врагове, родени от завистта на губещите. Много по-мъдро се оказва да печелиш спорове скрит зад сцената, Такава е стратегията на Козимо Медичи (1389 – 1464).

Зад сцената

През средните векове флорентинската република процъфтява и една от причините е, че според законите й нито една висша длъжност не може да се заема от едно лице за повече от година. Така богатите фамилии с диктаторски амбиции не могат да получат доминантна роля в обществото. Със столетия фамилията Медичи се занимава с лихварство и не се опитва да изпъкне сред другите. Основателят на тази фамилия е аптекар. Със скромния си произход наследниците изглеждат като представители на средната класа, но не спират да трупат богатство. И това до момента, когато Козимо Медичи застава начело на фамилията и налага финансовата къща на Медичите като най-голямата банкерска фамилия в Европа. Влиятелната банка на Медичите има клонове в цяла Европа. Финансова помощ оказва и на папата в Рим. Международното присъствие на банката на Медичите води до връзки със силните в Европа, сред които са кралете на Англия и Франция. Във Войната на розите Кралство Англия поддържа армията си с финансовата помощ на Банка Медичи.

Врагове му стават няколко флорентински фамилии и го обвиняват в стремеж към диктатура. Опитват се да го осъдят на смърт, но папа Евгений IV не позволява това, тъй като банката на Медичите финансира Светия престол. Осъждат го на изгнание, като очакват той да оспори присъдата. Вместо това лихварят решава да отстъпи временно, да стои в сянка, зад кулисите. Напуска Флоренция. Започва да действа, скрит зад сцената. Проявява политически такт и дипломатически-културен подход. Безскрупулно прибягва до корупция и се справя с враговете си. „Един враг, хвърлен от кула, не носи голяма полза, но не може и да навреди“ – казва Козимо по повод един от опонентите си. Подкупва по-влиятелните фамилии в града и така ги превръща в свои съюзници. Завръща се от изгнание през 1434г. Тактиката на Козимо към непоправимите врагове обаче била друга. Нарежда на богатите банкери, които вече са негови длъжници, да изкупят имотите на враговете на фамилията Медичи. Така, макар скрит зад сцената, Козимо Медичи притежава властта. Той е господарят де факто на Флоренция.

На сцената

Поведението на Козимо на сцената е съвсем различно. Ходи скромно облечен, придружен само от един човек. Не язди кон, а муле. Поздравява всички, които среща по улиците на Флоренция. Съгражданите се възхищават на благоразумието му и често отиват при него за съвет. Благоразумието му става пословично. Козимо не парадира с богатството си, за да не предизвика завистта на останалите флорентински фамилии. Докато зад сцената Козимо е безмилостен, на сцената е умерен и щедър. Покланя се на по-възрастните си съграждани. Отдава публична почит на магистратите. Напразно опонентите му очакват да се изкаже по какъвто и да е публичен въпрос. Като умел дипломат показва незаинтересованост към политическите спорове, а в същото време зад сцената всяко политическо решение е негово. Зад сцената Козимо става арбитърът на флорентинската политика. Без да заема каквато и да била обществена длъжност на сцената, Козимо контролира на практика данъчната система в града и провеждането на всички избори. Твърди, че не се меси в търговски спорове, но нито един такъв не можело да бъде решен без него.

Поема финансирането на обществените здания в града, а живее в дворец, който не се отличава с външен блясък. Зад фасадата обаче дворецът му събира целия ренесансов лукс. През 1444г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Основава Неоплаточническата академия. Прославя града си, като строи религиозни сгради. Плаща на художници, за да разкрасят сградите. Меценат е на много ренесансови творци. С неговата финансова подкрепа е изграден куполът на катедралата Санта Мария дел Фиоре.

Разграничавайки поведението са на и зад сцената,  мъдрият италиански банкер успява да спечели всички спорове, в които участва, да побеждава всичките си опоненсти и да управлява своята финансова империя тридесет години, като в същото време печели признателността на  флорентинците. За заслугите си към обществото след смъртта си е провъзгласен за „баща на родината“.

На снимката – Козимо Стари върху кафяво муле, детайл от стенописите на Беноцо Гоцоли в Параклиса на влъхвите, Палацо Медичи Рикарди, Флоренция (до него е неговият син Пиеро Подагреният)

 

 

Подобни статии