Да се присъединиш едновременно към двете страни на спора – Кастручо Кастракани

Когато наблюдават емоционалните изблици на хората около тях, за мнозина е трудно да се сдържат и да не се намесват в споровете и конфликтите. „Ако в някаква бъркотия вече се е намесил един глупак, не е разумно да се присъединявате и вие, за да станат глупаците двама“. – съветва Балтазар Грациан (1601 – 1658г.) Често не се отчита фактът, че намесата с цел постигане на примирие е рискова, защото може да се окаже, че третата страна умножава и разпространява конфликта. Въздържанието от намеса в даден спор осигурява време за наблюдателя и той може да прецени коя от спорещите страни ще е печелившата и какъв ще е изходът от конфликта. Успешната маневра между двете спорещи страни може да превърне третата в победител. Такъв победител например е Кастручо Кастракани (1281 – 1328).

Италия през XIV век е разкъсана от постоянните спорове на гибелините (които поддържат идеята Италия да се обедини под ръководството на немския крал, който е начело на Свещената римска империя) и гвелфите, които поддържат църковните ценности и обединението на Италия около папската власт. Известна е битката при Монтаперти през 1260 г. между Флоренция (гвелфи) и Сиена (гибелини). През 1289г. споровете не приключват при битката при Кампалдино с победа на гвелфите. От тази победа се раждат нови братоубийствени конфликти. Гвелфите се разделят на две – Бели и Черни. Белите са за монархията, черните – за папската институция. С написването на „За монархията“ Данте Алигиери например застава на страната на белите гвелфи. През 1302г. черните гвелфи завземат Флоренция и Данте е прокуден от града. Веднъж въвлечен в свадата, той загубва независимостта си, както и инициативата сам да определя следващите си ходове.

Съвсем друга е позицията на Кастручо Кастракани, владетел на италианския град Лука. Семейството му поддържа Белите и през 1300г. роднините му са изпратени в изгнание от Черните, имуществата им са конфискувани.

В споровете между Белите и Черните Кастручо Кастракани се позиционира като трета страна.

Като имперски викарий на Понтремоли и трета страна по спора между гвелфи и гибелини Кастракани разрушава къщите на главния площад на града и го разделя на две части. Настанява гвелфите в горната, а гибелините – в долната. Между тях издига желязна порта и забранява преминаването.

В Пистоя, град, съседен на Лука, в остри сблъсъци отново влизат двете политически сили – Белите и Черните. Кастручо Кастракани знае, че те са непримирими съперници, и  започва преговори с Белите, като им обещава помощ, за да се справят с Черните. Военна помощ обещава и на Черните, като ги уверява, че с нея ще ликвидират Белите. Кастручо Кастракани спазва обещанието си. Разделя войската си на две. Едната крепостна стена на Пистоя се охранява от войници на Белите – там пристигат половината войници на Кастракани и са посрещнати с радост. Другата противоположна стена, която е в ръцете на Черните, също ликува при идващата помощ от Кастракани. В центъра на Пистоя се срещат двете войски. Войниците на Кастракани започват да избиват наред – и войниците на Белите, и войниците на Черните. Старият спор между Белите и Черните приключва, победени са и двете страни, а владетел на града става Кастручо Кастракани, третата страна, която се е присъединила едновременно към двете страни на спора.

През 1317г. от името на Лука Кастракани сключва два мирни договора – един с градовете на гвелфите в Тоскана (обещава им субсидии за нов кръстоносен поход) и друг договор с Анжуйците (обещава им субсидии за експедиция в Гърция). Дипломатическите успехи в спорните ситуации, с които изобилства неговия век, му осигуряват още постове и пари през годините, но и неодобрението на папата. През 1327г. папа Йоан XXII отлъчва Кастручо Кастракани от Църквата, намирайки го за враг на нейната светска власт.