Добрата стратегия при спор може да стане жертва на лоша тактика

„Всеки разумен човек може да направи план за победа по време на война, стига, разбира се, да не отговаря за осъществяването на този план“ – казва Чърчил, като насочва към отговорността при осъществяването на плановете в спорни ситуации и правилния избор на стратегия и тактика.

Добрата стратегия може да стане жертва на лоша тактика. (Гари Каспаров)

В спора понятията стратегия и тактика понякога се възприемат като еднозначни или синонимни. Всъщност те са съвсем различни. В тях виждаме опозициите план – осъществяване на плана, както и абстрактност – конкретност. Стратегията е абстрактно понятие, с което бележим основната цел, а тактиката е конкретният избор на ходове, с които да постигнем целта.

Историята предлага примери на умело съчетаване на добра стратегия с подходяща тактика, но също и примери, когато добрата стратегия става жертва на лоша тактика. Такива примери може да открием например в биографията на Чърчил – „Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша там“.

През Първата световна война (1915г.) Уинстън Чърчил (1874 – 1965) предлага военна кампания в Дарданелите, която завършва катастрофално.

Стратегическият план е да се нападне турския остров Галиполи и така да се създаде линия на снабдяване на Русия с боеприпаси и продоволствие, а Германия да бъде принудена да открие нов фронт. Стратегията му е правилна, но тактиците, на които е поверена операцията, не успяват да я осъществят.  Йън Хамилтън разделя отговорността си с още двама военачалници и до общо командване между тях не се стига. Поражението на англичаните води до двеста хиляди жертви по бойните полета и три разгромени кораба. Чърчил, който е бил начело на Адмиралтейството, е освободен от поста си.

Четвърт век по-късно (1940) той е министър – председател на Великобритания. Вече е анализирал грешките си – „С голямо превъзходство се е сдобил онзи, който достатъчно рано е направил куп грешки, от които е успял да се поучи“ (Чърчил). Разбрал е, че неуспехът на военната кампания на Дарданелите не доказва, че стратегията му е била грешна, затова решава да я повтори, създавайки сухопътни линии за комуникация и снабдяване на СССР, който е изправен пред недостиг на ресурси.

Внимателният и обективен анализ открива грешките при избор на стратегия и тактика, за да не се повтарят. „Още по-опасни са в дългосрочна перспектива успехите на лошата стратегия, постигнати благодарение на добра тактика или чист късмет“ (Гари Каспаров). Върху спорните ситуации, стратегии и тактики разсъждава Гари Каспаров в книгата си „Животът като партия шах“ и Уинстън Чърчил в многобройните си мемоари и исторически трудове, за които през 1953г. е награден с Нобелова награда за литература.