Доброта войвода от село Железница и неговия спор с Османската империя

Историята на Доброта войвода от село Железница разкрива драматичния сблъсък между българската вяра и натиска на Османската империя в Пирин.

Доброта войвода от село Железница и неговият спор с Османската империя е свързан с един от най-драматичните епизоди в Пирин през XVI–XVII век. Селото се намира в община Симитли, област Благоевград и е родното място на легендарния хайдутин Доброта, който организира местната съпротива срещу насилственото потурчване. Той се превръща в символ на непримиримостта и защитата на християнската вяра.

На втория ден от Великден през 1625 година в местността Попадиин рид бил свикан събор, на който се стекли жители от Железница и околните селища. Именно този ден османските първенци избрали за официалното ислямизиране на населението. Доброта войвода обаче, заедно със своята дружина и подкрепления от съседните села, обградил къщата на чорбаджията Лазар, където били отседнали бейовете.

Последвал кървав сблъсък между хайдути и турски войници. След тежка нощна битка българите надделели и успели да осуетят ислямизацията, запазвайки вярата си. Победата обаче вещаела жестоко османско отмъщение, което Доброта ясно предвиждал.

За да спаси народа си, войводата извел 300–400 души заедно с добитъка и ги повел далеч от селото. Железница била запалена собственоръчно, за да не послужи като трофей за врага. Част от бежанците се заселили около Дупница, но мнозина достигнали източните склонове на Витоша, където основали ново селище, носещо същото име – Железница.

Споменът за Доброта войвода се пази и до днес – в народни песни, в местността „Доброта“ над селото и в паметта на хората. Историята му остава пример за това как вярата и духът могат да се изправят срещу една империя, дори когато битката изглежда обречена.