Добротата вече не е модерна: живеем ли в култура на цинизъм?

Доскоро добротата се възприемаше като основна човешка ценност – признак на възпитание, морал и вътрешна сила. Днес обаче все по-често тя бива осмивана, подценявана или направо наричана слабост. В свят, който цени бързите отговори, острия тон и демонстрацията на самоувереност, добрите хора често остават на заден план – тихи, незабелязани, дори използвани.

Културата на цинизъм се проявява навсякъде – в интернет коментарите, в политическия език, в корпоративната йерархия. Да си саркастичен е „умно“, да си студен е „професионално“, а да покажеш емпатия често е знак, че си „наивен“. Социалните мрежи особено засилват това – добротата рядко става вайръл, но агресията се споделя със скоростта на токов удар. Така обществото постепенно привиква към емоционална броня – като норма.

Особено тревожно е, че самите деца и тийнейджъри започват да се учат, че да бъдеш добър е „тъпотия“. В училище често по-състрадателните и тихи ученици са подигравани, а агресивните – възприемани като „лидери“. Медийният образ на успешния човек е арогантен, хладен, доминиращ. Посланието е ясно: ако си добър, ще те смачкат. Ако не си безмилостен, си губещ. Така се ражда поколение, което се срамува от съчувствие и се гордее със затворено сърце.

Това има своята цена. Хората се затварят, започват да подозират всеки жест като манипулация, всеки комплимент – като стратегия. Страхът да не бъдеш наранен или прецакан кара мнозина да предпочитат дистанцията пред човешката топлина. Но обществото, в което добротата се тълкува като глупост, рано или късно се озовава в морална самота – пълно с хора, които играят роля, но никой не вярва в добри намерения.

А всъщност добротата не е липса на сила – тя е нейна форма. Да се отнесеш с уважение, когато имаш власт; да бъдеш честен, когато можеш да излъжеш; да помогнеш, когато никой не гледа – това изисква характер. И ако искаме свят, в който хората не само оцеляват, а и се чувстват живи, трябва да започнем от най-простото: да върнем добротата в културната си система.

Може би най-радикалното нещо, което можем да направим днес, е просто да бъдем добри – без да чакаме признание, без да се пазим от осмиване. В свят, където грубостта е норма, добротата е акт на бунт. И ако искаме утре да живеем сред хора, а не среди, трябва да започнем от себе си – да вярваме, че мекотата не е слабост, а сила, която все още има силата да променя.

По материала работи Веселин Байчев