Един труден казус пред художника Жан Батист Исабей (картината „Виенски конгрес“)

Виенският конгрес през 1814-15 г. след Наполеоновите войни има за цел да реши съдбата на Европа, определяйки държавните й граници. Някои историци  критикуват Виенския конгрес, защото се оказва, че той става основа на много спорове на континента и постига мир за сметка на правата и свободите на гражданите. Други са на противоположно мнение – според тях този конгрес предотвратява бъдещи войни.

Участниците в конгреса възложили на художника Жан Батист Исабей (1767-1855) да ги обезсмърти в картината „Виенски конгрес“.

На конгреса Франция е представена от нейния външен министър – Шарл Морис дьо Талейран (1754-1839). Той си създава име на успешен дипломат, като се ръководи от принципа – „Войната е прекалено сериозна работа, за да я поверяваме на военните.“  Талейран подчертава ролята си в преговорите пред Жан Батист Исабей и споделя, че очаква фигурата му да е в центъра на платното. Разбира се, художникът се съгласил с него.

Дипломацията на Великобритания е водена през 1815 г. от херцог Уелингтън (1769-1852). Той е бил два пъти министър-председател на Великобритания (през 1828 – 1830 и 1830 – 1834) Херцогът възложил на художника същата задача – централният персонаж в картината да бъде той. Жан Батист Исабей обещал това.

Талейран или Уелингтън да са в центъра на платното – този казус стоял сега пред художника. От решението му зависело дали да се стигне до дипломатически скандал.

Когато картината била завършена и двамата желаещи да са централна фигура останали удовлетворени, защото в залата, изпълнена с дипломати от цял свят, всички погледи били отправени към херцог Уелингтън, който стоял на прага, а погледите на седящите на масата били насочени към маркиз Дьо Талейран.

Когато по стечение на обстоятелствата човек попадне в спорна ситуация, трябва да търси мъдрото решение, което не обижда никоя страна в спора, да открие  баланса между силите, пред които е изправен.