Една стратегия за спор между учените и хората на властта

Учените на всички времена редовно влизат в спор с хората на властта във връзка с нуждата от финансиране на техните проекти и реализирането на научните им открития. После се възмущават от безуспешните опити да постигнат благосклонността на силните на деня. Това е един безкраен спор, защото властимащите не са загрижени за разрешаване на загадките на природата, а за своята кариера, репутация, слава и блясък. Силните на деня обикновено не финансират научни изследвания, а талантливите учени сякаш им напомнят, че има хора по-способни и по-умни от тях. За да проявят благосклонност към науката, може би е нужна доказалата успеха си стратегия на Галилео Галилей, защото животът от времето на Ренесанса не се е променил.

Изследванията си в областта на астрономията и математиката Галилео Галилей можел да прави само с финансиране от знатните личности. Ясно разбирал, че откритията му зависят от тяхната щедрост. От нея зависела дори прехраната му. Финансовото положение на Галилей е затруднено и италианският учен от времето на Ренесанса решава да посвещава откритията си на тези, които имат власт и средства да ги финансират.

Насочва вниманието си към Медичите. Когато изобретява военния вариант на компаса, той пише монография за приложенията на това откритие и я посвещава на Медичите. През 1610г. Галилей открива спътниците на Юпитер и също посвещава откритието си на флорентинските владетели. Успешно решава да свърже новооткритите звезди с фамилията на Медичите. Възползва се от факта, че бог Юпитер е династичен символ на фамилията (през 1540г. основателят на династията Козимо избира този символ). Галилей представя откритието на спътниците на Юпитер като космическо явление, което прославя фамилията на флорентинските владетели, и обявява, че е открил звезди, които са доказателство за божествения произход на Медичите. Ученият подчертава факта, че броя на звездите е четири, т. е. толкова, колкото са синовете на Козимо Първи. Това по думите на астронома е свидетелство, че предстои възход на владетелската фамилия. Галилей скицира емблема за нов герб на Медичите – около Юпитер кръжат четири звезди.

Козимо Втори обявява астронома за придворен математик и философ през 1610г. и му дава целогодишна заплата. Така ученият вече няма нужда унизително да се моли за средства, за да се занимава с откривателската си дейност. Той добре е разбирал, че владетелите искат да заслепят подчинените си с величие, съответно няма да успеят да направят това, докато се занимават с подкрепа на талантливи учени и финансиране на научни проекти. Като свързва откритията си с тяхната слава, Галилей едновременно ги прославя, дава им исканото величие и се спасява от просия и мъчителни усилия да финансира изследванията си. А властимащите се чувстват важни личности, както важни са откритията, които им се посвещават. Тази стратегия носи печалба и на двете страни и доказва, че не трябва да се засенчват тези, от които зависи бъдещето.