Една тактика на Ханибал Барка – вино и огън

„Ако няма път, ще прокараме!“ – Ханибал Барка (247г. пр. н. е – 183г. пр. н. е.)

В края на III век пр. н. е. Рим воюва с Картаген за надмощие в Западното Средиземноморие. Картагенският пълководец Ханибал Барка (247г. пр. н. е – 183г. пр. н. е.) се е заклел пред баща си винаги да мрази римляните и многократно побеждава Рим, като използва стратегическо мислене, необичайни тактики, основаващи се на изненада, хитрост, добро познаване на психологията на противника, проучване на терена и ресурсите. Негова стратегическа цел в борбата срещу Империята е да накара съюзниците на Рим да се откажат от подкрепата си. Ханибал влиза в съюзи с племената, които са покорени от римляните. Често използва тактиката със силни флангове и слаб център. В историята остава като един от най-добрите стратези на Древността. Римският летописец Тит Ливий (59г. пр. н. е. – 17г.) подчертава неговия тактически талант, лидерски стил и разказва за дръзкия преход през Алпите. Преходът през 218 г. пр. н. е. е едно от най-трудните начинания, което пълководецът предприема, като си поставя за цел да изненада Рим в гръб. Полибий (206г. пр. н. е. – 124г. пр. н. е.) пише: „Мислеше, че войната би могла да се прехвърли на територията на Италия само по такъв начин – ако успее въпреки трудностите да премине Алпите, да пристигне в споменатите места и да се възползва в своята акция от съдействието и сътрудничеството на келтите“. Според Полибий преди похода Ханибал изучил „много внимателно богатството на земята, в която му предстояло да се озове, както и враждебните чувства на нейното население към Рим. А за да преодолее трудностите по пътя, той се възползвал от спътници и водачи, които му били близки“.

Алпите са възприемани от Рим като естествена преграда и защита. Картагенският стратег разчита точно на това – на изненадата. Ханибал тръгва през пролетта, но когато стига до Алпите есента вече е дошла, а след нея и зимата. Студ, лед, битки с местни племена превръщат пътуването в ад. Войниците са изтощени. Армията се стопява. Според Полибий прехвърлянето на Алпите става за петнадесет дни. Слизането се оказва не по-малко смъртоносно от изкачването. Тесните планински пътечки са заледени. Всяко плъзгане на човек или животно означава падане в пропастите, които обграждат стръмните пътеки. Има и свлачища. Тогава Ханибал решава да използва странна тактика и показва способността си да импровизира при неочаквани обстоятелства. Ливий съобщава за измисления от Ханибал метод за проправяне на път с развалено вино и огън, макар че някои изследвачи смятат това за част от мита за легендарния пълководец. Войниците са заобиколени от скали и камъни, между които е трудно да се проправи път. Ханибал запалва голям огън, за да нажежи скалите. Когато стават горещи, той загася пламъците, като излива върху тях старо вино и оцет. Преходът от горещо към студено е рязък, в резултат камъните се напукват. В пукнатините вкарват вода, която замръзва и ги разширява. За пореден път Ханибал използва тактика, която се основава на добро познаване на терена, климата и наличните ресурси. „Ако няма път, ще прокараме!“ – казва Ханибал на войниците си. Армията премества натрошените скали и походът към Италия продължава.

Тит Ливий (59г. пр. н. е. – 17г.) смята, че Ханибал преминава Алпите през прохода Кол дьо Клавие (между Савоя и Пиемонт) с деветдесет хиляди пехотинци, дванадесет хиляди конника (според Полибий) и тридесет и седем слона. Точният маршрут на Ханибал и точният брой на армията му обаче остава обект на спорове вече 2 200 години. Днес някои учени смятат, че знаят точно къде Ханибал е пресякъл Алпите, а изводите са базирани на … конска тор. Това е близо до френско-италианската граница – проходът Кол дьо Траверсет с височина 3 000м. Учените откриват голям слой древни животински екстременти, който е образуван от постоянно движение на хиляди животни (коне и слонове) и хора. Датиран е към времето на Втората пуническа война. Проходът Кол дьо Траверсет е по-труден. Защо Ханибал би го избрал? Според някои историци при този проход е по-малка опасността от нападение от галски племена.

Важна цел на изтощителния преход е изнасянето на бойните действия на чужда земя. За Ханибал следват две години, съпътствани с победи из цяла Италия. Казват, че началникът на конницата му заявява: „Не всичко дават боговете на един човек: да побеждаваш, Ханибале, ти умееш, но да се възползваш от победите си – не. До самия си край Ханибал остава верен на дадената клетва и воюва с Рим. „Дори след падането на Картаген той упорито продължава да обхожда царете, молейки да му дадат войски против Рим, предлагайки се за пълководец. вече доста остарял, той не престава да търси войната по света; до такава степен изпитвал нужда да има враг, че престанал да изпитва нужда да има своя родина“. Сенека (началото на I век пр. н. е. – 65г.)

През 183г. пр. н. е. Ханибал е обкръжен от римски сили и вместо да се предаде, той се отравя.