Град Ахелой – в центъра на конфликта между България и Византия

Град Ахелой се намира в Югоизточна България, в състава на община Поморие, област Бургас. Старото му име е гръцкото Чимос, което е побългарено на Чимово през 1934 г., а през 1960 г. селището получава съвременното име Ахелой. Произходът на името е най-вероятно тракийски – думата „ахел“ в тракийския език означава „вода, воден“, а името е заимствано от реката, преминаваща през града.

Ахелой е известен като мястото на историческата битка край река Ахелой на 20 август 917 г., в която цар Симеон I разгромява византийската армия, водена от Лъв Фока. Византийците акостират на пристанището на Месембрия (днешния Несебър) и се насочват на югозапад, където се сблъскват с българската войска в района на днешния Ахелой. Победата тук утвърждава Българската държава като хегемон на Балканите и Югоизточна Европа.

В битката участват приблизително 60 000 българи и 62 000 византийци. Смъртта на бойното поле засягa 35 000 българи и 60 000 византийци. Напрежението е огромно и на моменти победата изглежда изгубена, но цар Симеон I лично влиза в боя, вдъхвайки кураж на войските и довеждайки битката до успешен край. Византийската армия е разбита и избягва към Месембрия, а оцелелите се спасяват чрез корабите си на път за Константинопол.

Историческите източници описват битката като една от най-величавите на Средновековието. Според византийските хроники, дори 40 години след боя костите на загиналите византийци били видими по бойното поле. Битката при Ахелой не само укрепва позициите на България, но и демонстрира уменията на българската армия и личната храброст на цар Симеон I.

Днес град Ахелой съхранява историческата памет за тези събития и привлича внимание към средновековното наследство на България. Река Ахелой и околностите ѝ остават символ на българската мощ и стратегическо значение, а градът се превръща в важен исторически и културен център в региона на Бургас.

На снимката е ослепяването на Лъв Фока.