Грешка ли е била продажбата на Аляска?

Международна правна кантора днес търси документи, за да заведе дело за незаконността на продажбата на Аляска. Адвокатите на тази фирма смятат, че ако се намерят нарушения в документите, сделката може да се обяви за нищожна.

Една обширна територия, две велики сили и една сделка. Сделката между Русия и САЩ до днес е повод за спорове. Грешка ли е била продажбата на Аляска? Според много анализатори от историческа, икономическа и военно-стратегическа гледна точка продажбата е била грешка.

История на спора

Витус Беринг (1681 – 1741) води експедиция до Камчатка през 1741г. Той е датски капитан на руска служба и първият европеец, достигнал до Аляска. На обратния път неговият кораб претърпява корабокрушение около необитаем остров, който по-късно е наречен Беринг. На този остров през принудителното зимуване Беринг умира през 1741г.

По данни от експедицията на Беринг част от хората, които откриват там са говорили руски. За колонизацията на новооткритата територия допринасят кожите от морска видра, които мореплавателите донасят от полуострова. Печалбите от тези кожи за кратко време достигат около 700 %. Още Петър I разчита на флота за разширяване на империята си. „Всяка държава, която има само сухопътна войска, има по една ръка, а ако има и флот – има вече две ръце.“ – казва той. Търговията с кожи представлява повече от 10% от общите приходи на Руската империя по негово време.

Известен става руският търговец Григорий Шелихов, който пристига в Аляска и създава там Руско-американска компания и земеделска колония „Слава на Русия“. Той получава императорски указ да управлява тази нова територия. Този указ причислява Аляска към Руската империя. Шелихов си поставя задача да покори местното население. Справя се с местната съпротива, като избива стотици, а останалите взема като заложници. Следващият управител на Аляска е Александър Баранов. Той внася селяни от континенталната част на Русия в опит да създаде ферми. За лошите условия за живот пише Николай Рязанов: „Баранов живее в някаква дървена юрта, която е толкова влажна отвътре, че мухълът трябва да се премахва всеки ден“. Новозаселените руснаци са изправени пред гладна смърт. Разчитат на малкото доставки от Сибир. През 1862г. царят отказва да поднови мандата на Руско-американската компания.

В края на 19 век, след намаляването на популацията на морските видри, Руско-американската компания се превърнала във финансова грижа за Русия. Управлението на територията се оказва трудна задача и поради нейната отдалеченост. Разходите по поддръжката не администрацията също са тежали на руската хазна. От този период са първите тайни преговори за продажбата на Аляска.

Сделката за продажбата

1867г. двете страни договарят цената 7 200 000 долара в злато. Договорът бил подписан и в Ситка (бившия Новоархангелск) се издига американското знаме. Ситка е столицата на Руска Америка, градът се намира на остров Баранов от архипелага Александър.

Една година след подписване на договора, той е публикуван в Русия, но на френски език в специализирано издание на Министерството на Външните работи. Архивът на Руско-американската компания изчезва, а заедно с него и златото за сделката. Споровете за липсващото злато се водят във връзка с два варианта. Според първия то е откраднато. Другата версия е, че е потънало заедно с кораба „Оркни“ на път за Русия. Чекът за покупката на Аляска обаче е запазен в Националния архив на САЩ. От Руска страна подписът в договора е на барон Стекъл. Парите са преведени в британската банка Уорън и КО, която е свързана с финансовите задгранични операции на Русия. Това дълго време е последната документирана следа за парите. По-късно в архивите на Държавната съкровищница на Русия е открит документ, че във връзка със сделката от САЩ в руската държавна хазна са постъпили 11 362 428 рубли, с които са закупени материали за нови жп линии (Курск – Киев, Казан – Козловск и др.).

В общественото пространство се разпространява тезата, че Аляска не е продадена, а отдадена под аренда за 100 години. Появяват се предложения територията да бъде поискана от Русия. 100 години след сделката, през 1977г. правителствата на САЩ и СССР я потвърждават с официални ноти.

Още през първите 12 години след сключване на сделката американците печелят 75 милиона долара от злато, сребро и кожи. Днес Аляска е водещ щат за производството на петрол в САЩ (около 542 хиляди барела на ден). Открити са големи запаси от сребро, въглища, мед и цинк. С оглед стратегическото си положение Аляска има контрол над Беринговия проток (маршрутът от Източна Азия към Европа).

В споровете за продажбата на Аляска американските медии напомнят ситуацията с Крим. Има слухове, че Русия раздава руски паспорти на потомците на руски заселници в Аляска.

Още спорни въпроси по сделката

Спорни са въпросите дали Русия е получила злато от САЩ,  дали Аляска е продадена на САЩ или е преотстъпена за 100 години. Защо договорът за продажбата не е подписан на руски език (в договора е направено уточнението, че той е на английски и френски, защото това са езиците на дипломацията)? Защо в английския вариант на договора не е употребен глагола „продавам“, а е използвано  словосъчетанието „да отстъпи на Съединените щати“? Защо сумата, която американското правителство заплаща, е в държавни облигации, които не са обезпечени със злато, а в договора е записано, че сделката е обезпечена със злато? Проблематичен ли е фактът, че договорът е ратифициран по време на извънредна сесия на Американския конгрес?

Една обширна територия, две велики сили и една сделка. Сделката между Русия и САЩ до днес е повод за спорове. В „Къде си, Аляска?“ Джон Грийн казва: „Де да можехме да видим безкрайния низ последствия, които произлизаха и от най-нищожната ни постъпка. Но разбираме какво е било правилно едва когато правилното вече няма значение“.