Хитлер срещу адмирал Канарис – тайният конфликт в сърцето на Третия райх
Защо Хитлер губи доверие в адмирал Вилхелм Канарис? Историята на шефа на Абвера, връзките му с германската съпротива и конфликтът, завършил с екзекуцията му.
Един от най-необичайните конфликти в ръководството на нацистка Германия противопоставя Адолф Хитлер и адмирал Вилхелм Канарис – човека, който от 1935 г. ръководи Абвера, военното разузнаване на Вермахта. Парадоксът е, че Канарис първоначално приветства идването на националсоциалистите на власт и се надява Германия да преодолее ограниченията, наложени след Първата световна война. С времето обаче отношението му към режима се променя. Особено след 1938 г. той все по-силно се дистанцира от военните планове на Хитлер и допуска Абверът да се превърне не само в разузнавателна служба, но и в убежище за част от германската съпротива.
Разривът се задълбочава още преди началото на Втората световна война. През 1939 г. Канарис предупреждава хора от обкръжението на Хитлер за опасностите от голяма европейска война и чрез международните си контакти се опитва да повлияе дори върху позицията на Бенито Мусолини. По-късно хора от неговото ведомство, сред които Ханс Остер и Ханс фон Донани, участват в антинацистки мрежи. Канарис прикрива част от действията им и предоставя пространство, в което могат да действат противници на режима. Това обаче не го превръща в безспорен герой – историческата му роля остава противоречива, защото в други моменти Абверът продължава да изпълнява задачи на германската военна машина.
Особено важен става конфликтът около престъпленията на войната. Канарис подписва протест срещу разстрелите на съветски военнопленници, а неговото ведомство помага на преследвани хора да напуснат Германия. През 1942 г. той прикрива действията на Остер и Донани при операция за извеждането на група застрашени евреи в Швейцария. Същевременно Абверът се намира в постоянна институционална борба със СД и структурите на СС. Така зад личното недоверие между Хитлер и Канарис се развива и друг конфликт – кой ще контролира германското разузнаване.
Положението на адмирала става критично през 1943 г., когато Гестапо арестува Донани, а Остер е отстранен. От този момент Канарис е наблюдаван все по-внимателно. През февруари 1944 г. преминаването на служител на Абвера на британска страна дава удобен повод за окончателната разправа с неговата служба. Канарис е отстранен от поста си, а Абверът постепенно е погълнат от Главното управление за имперска сигурност. Хитлер вече не желае независимо военно разузнаване, ръководено от човек, на когото няма доверие.
След неуспешния атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. подозренията се превръщат в преследване. Канарис не е сред непосредствените организатори на самия атентат и според Германския исторически музей не участва активно в подготовката му. Въпреки това връзките му с хората от съпротивата са достатъчни, за да бъде арестуван три дни по-късно. При разследването са открити документи на Абвера, които показват връзките на неговото ръководство с плановете за сваляне на режима. По-късното откриване на части от дневниците на Канарис допълнително разкрива пред нацисткото ръководство колко близо до центъра на властта е действала опозицията.
За Хитлер това вече не е просто случай на непокорен адмирал, а доказателство за предателство в една от най-чувствителните структури на държавата. През април 1945 г., когато Третият райх вече се разпада, намерени документи са представени на Хитлер. Канарис е изправен пред извънреден SS съд в концентрационния лагер Флосенбюрг. На 9 април 1945 г. той е обесен заедно с други противници на режима, сред които генерал Ханс Остер и теологът Дитрих Бонхьофер. Само няколко седмици по-късно войната в Европа приключва.
Историята на Канарис обаче не позволява лесното разделение на „герой“ и „предател“. Той е част от германската военна система и години наред ръководи разузнаването на държава, водеща завоевателна война. Същевременно използва поста си, за да защитава хора от преследване и да прикрива противници на Хитлер. Именно това прави конфликта между двамата толкова необичаен: докато Хитлер се стреми към все по-пълен контрол, начело на собственото му военно разузнаване стои човек, който постепенно се превръща в негов противник. В крайна сметка диктаторът унищожава Канарис – но едва след като адмиралът години наред води своята опасна двойна игра в самото сърце на Третия райх.
