Хората, природата или Бог са причина за изчезването на един град?

Днес Порт Роял е малко рибарско селище, в което има музей с изложени артефакти от миналата му слава. Извършва се реставрация на сгради като част от проект за разширяване на туристизма в региона.

Порт Роял

Порт Роял е потънал пиратски град в Карибския регион. Разположен е в устието на пристанище Кингстън, в югоизточна Ямайка. До сега се водят спорове по въпросите как и защо градът е заличен от лицето на Земята. Божие наказание ли е случилото се там? Изследователите днес използват модерни скенери и цифрова технология, фотограметрия с подводни дронове, триизмерни модели на обектите, за да стигнат до отговор на въпроса – каква е причината за изчезването на града. Документалният филм  „Пресушаване на океана. Порт Роял, потъналият град на пиратите“ проследява намерените към момента отговори.

Божият гняв

Порт Роял е пиратско пристанище и местоположението на града е една от причините за избора на пиратите. Английската кралица осигурява защита на морските разбойници, за да нападат испански кораби, като  получава една четвърт от заграбеното, всичко останало се поделя между самите тях. Сред най-известните пирати от историята на потъналия град е Хенри Морган. От Порт Роял той атакува Панама, Портобело и Маракайбо. Пиратите Рош Бразилиано, Едуард Мансвелт, Джон Дейвис също използват Порт Роял като база за операции. През 17 век градът е английско укрепление с население 10 000 души към 1692г, дължина – 16 км., ширина – 3 км и 2 000 сгради. На практика това са много хора на малко и затворено пространство. Той става известен като най-поквареният град, а на територията му е имало повече кръчми от всяко друго място в света. В Порт Роял има средно по една кръчма за всеки десет жители. Сред намерените артефакти се оказват стотици бутилки. Градът на греха е бил пълен със заграбено злато, пазар на роби и дрога, хазартен център, рай за контрабандистите и жени със съмнителен морал. Във фолклора градът получава името „най-злия град на Земята“. Пишейки за историята на Ямайка,  Чарлз Лесли описва пиратите от Порт Роял така:  „Виното и жените изтощиха богатството им до такава степен, че някои от тях станаха сведени до просия“. Един от тях например дава 500 златни монети, за да види гола проститутката, с която е избрал да прекара следващите часове. Археолозите наричат града Помпей на Новия свят. Изследователите смятат, че е Лас Вегас на своето време и търговска перла на Карибите. Общественото мнение по това време пък го приема като град, който заслужава божия гняв.

Природата

7 юни 1692г. Силно земетресение изпраща града на дъното на океана. Всичко се случва много бързо – за 2 минути. Под водата градът остава запечатан във времето. Започват спорове за необичайното бедствие, което е унищожило града. Отчита се, че многото хора на малко пространство се оказва капан при земетресението. Всъщност бедствието е тройно и това води до настъпилия апокалипсис.

Първо е земетресението. Сред намерените артефакти има оцелял джобен часовник, стрелките на който са застинали на 11.43. Приема се, че това е вероятният час на началото. 11.43 часа, 7 юни 1692г. Денят на страшния съд ли е настъпил? В земята се отварят пукнатини и градът потъва в нея. Смята се, че жертвите от земетресението са повече от 2 000. Но според учените градът потъва не заради земетресението. След него земята се втечнява. Къщите потъват с по 6 метра в пясъка. Основата, върху която е построен градът, е пясъчна. Комбинацията между пясък и вода води до явлението втечняване. Плаващите пясъци засмукват града. Твърдата земя се превръща в течна смърт. Сградите се оказват с по 5 – 6 метра под водата. Джон Дарлингтън, археолог, автор на книгата „Сред руините, защо цивилизациите се разпадат и общностите изчезват“,  насочва интереса си към земетресението в Порт Роял. Цитира разказа на един от оцелелите –  преподобния Едмънт Хийт, виждащ „как земята се отваря и поглъща многото хора; и морето, което се надига върху нас над укреплението“. Друг оцелял е Луис Галди – френски търговец. Той пропада в подвижните пясъци, но последвал нов трясък от земетресение, който го изхвърлил нагоре. След това става силно религиозен, смятайки, че е преживял деня на страшния съд. Умира през 1739г.

Следващото бедствие, стоварило се върху града, е цунами. Изследвайки потъналия град, учените откриват огромен кораб, който се намира на една от улиците и се е сблъскал със сграда. Възниква въпросът защо корабът се е оказал в центъра на града. Смята се, че това е английският кораб „Лебед“, който в този ден е бил на пристанището, на 60 метра от сградата. Така се стига до извода, че само цунами би могло да изпрати кораба на такова разстояние. Когато е пристигнал на пристанището, корабът е бил разтоварен и това го е направило по-лек, което го е превърнало в коркова тапа за силните вълни.

Интересът на учените е привлечен и от друг обект в потъналия град. Градът е имал 4 форта. От тях оцелява форт „Чарлз“, но не и „Каралайл“, „Рупърт“ и „Джеймс“. Според археолога Джон Хендерсън много отговори на загадката за потъналия град се крият в съдбата на форт „Джеймс“ – креспост с топове, която е защитавала Порт Роял. Докато къщите и кръчмите си остават под водата, форт „Джеймс“ напълно изчезва. На дъното на океана го откриват не там, където би трябвало да бъде, а освен това е разбит на парчета. Така изследователите на потъналия град стигат до извода, че е имало повече от едно цунами.

Хората

Земетресение, плаващи пясъци и повече от едно цунами изпращат пиратския град на дъното на океана. След всичко това върху мъртвите и оцелелите се стоварва ново бедствие. Пирати и главорези се втурват да убиват оцелелите, да ограбват мъртъвците и наводнените сгради. Във водата плуват трупове, злокачествени трески и болести също покосяват оцелелите. Липсва чиста вода, няма лекарства. Така допълнително загиват още 2 000 души.

Новината за потъването на града по това време е посрещната с общото мнение, че това е Божие наказание за покварения град. Но според учените причина за потъването на града са хората. Не Бог и не природата. Защото градът е построен не там, където трябва. Избрано е неподходящо местоположение, а този избор е направен не от природата и от Бога, а от хората. Стратегическото разположение на града за търговските пътища на Карибите става причина за неговия разцвет, но и за неговата гибел. Строителството на сградите в града също е дело на хората. Към 1692г. има над 2000 сгради , намалява земята за строене, запълват се водни площи, строи се върху тях. Сградите стават все по-високи, съответно и по-тежки, изградени са не в ниския дървен стил на предишните жители на града – испанците, а в тухления стил на новите заселници – англичаните.