Художественият спор за стенописите: Иван Мърквичка и битката за българската иконопис
„Нашето изкуство трябва да говори на нашия език и с нашите багри да изрази душата на народа.“ Иван Мърквичка (1856-1938)
В края на XIX век България води тих, но решаващ спор за своето културно бъдеще – с четки и цветове, в сянката на църковните стени.
След Освобождението от османско владичество българското общество поема по пътя на културно възраждане. Част от този процес е и създаването на национална художествена школа, която да отразява българската идентичност.
В този момент известният художник и преподавател Иван Мърквичка застава в центъра на един от най-важните културни спорове на времето – кой трябва да изографисва стените на новопостроените и възстановени български църкви: руски художници или млади български творци?
В края на XIX век се разгаря оживен дебат. От една страна, стоят консервативни среди, които настояват стенописите да бъдат поверени на утвърдени руски майстори, защото (според тях) те носители на дълбоки православни традиции и академичен стил. От другата страна се изправят защитниците на българската културна самостоятелност, начело с Иван Мърквичка и Антон Митов, които вярват, че младите български художници – обучени в новосъздаденото Рисувално училище – са напълно способни да създадат стойностно и национално изкуство.
Този спор не е просто професионално разногласие – той символизира борбата за духовна независимост. Иван Мърквичка, с чешки произход, но с дълбока обвързаност с българската култура, изиграва ключова роля. Той активно защитава правото на българските творци да изразят своята вяра и идентичност чрез изкуството. В крайна сметка, неговата позиция надделява – млади художници, току-що завършили Рисувалното училище, получават възможността да изографисват редица църкви и манастири.
Така този „тих“ спор оказва дълбоко влияние върху формирането на българската художествена традиция. Утвърждава се не само професионалното самочувствие на българските творци, но и се поставя основата на стил, който съчетава православна духовност с национален колорит. Иван Мърквичка остава не само като значим художник, но и като защитник на българската културна самостоятелност – един от онези, които са разбрали, че истинската свобода на един народ не свършва с политическото освобождение, а започва с духовната му изява.
