Илюзия, реалност и позициониране на страните в спор – „Минини“ на Веласкес

„Когато ме питат каква е разликата между картина на Веласкес и добра снимка, отговарям: седем милиона долара“. – Салвадор Дали

Ако позицията, която човек заема по време на спор, показва контрол, власт и сила, това може да му даде превъзходство в спора. Тезата може да се илюстрира с една от най-дискутираните картини в западното изкуство – „Минини“ (1656г.) или „Семейството на Филип IV“ на Диего Веласкес (1599 – 1660).

Веласкес е художник в испанския кралски двор. Известно е, че през 17 век художниците нямат висок социален статус. Той прави картина, на която рисува себе си голям, а членовете на кралската фамилия са по-малки и изглеждат като миниатюри пред него. „Минини“ (на испански – прислужнички)  е сред най-известните картини в света. Съхранява се в музея Прадо и се изучава като една от важните картини в историята на западното изкуство. „Истинска философия на изкуството“ – така е определена картината от президента на Кралската академия на изкуствата сър Томас Лорънс (1769 – 1830), който е един от най-модерните портретисти на Европа за своето време. Мишел Фуко отделя цяла глава в «Думи и неща» (1966) за анализ на «Минини», фокусирайки се върху взаимоотношенията между модели, художник и зрители. През 1778г. Франциско Гоя прави гравюра на картината. Между август и декември 1957г. Пабло Пикасо създава 58 интерпретации на картината. Музеят Прадо стартира онлайн проект през 2009г. за изучаването на картината с ултрависока резолюция.

Историците на изкуството определят сюжета така: кралската двойка позира за общ портрет на Веласкес, дъщеря им наблюдава това, петте персонажа гледат към краля и кралицата, съчетани с отражението си в огледалото.

Композицията на картината е обект на дискусии. На платното е изобразен Веласкес, който рисува портрет на испанския крал Филип IV и съпругата му. Присъстват още тяхната дъщеря Маргарита Тереза и нейната свита. В продължение на 33 години Веласкес е художник в кралския двор. На картината той е в пълен контрол, спокойно наблюдава кралското семейство. Богато облечен, на гърдите с ордена на свети Яго, който му е присъден от краля, Веласкес е наклонил глава и оглежда картината, която създава. Позиционно художникът е кралят, изглежда като човек с власт, въпреки че реално няма такава. Композицията на картината поставя въпроса за реалността и илюзията във връзката между зрителя и героите в изкуството. Тази връзка може да бъде тълкувана по различни начини, защото картината в някаква степен е модел на реалността.

В огледалото в дъното на стаята се отразяват кралят и кралицата, които може би са в стаята и му позират. В отместен вляво център художникът поставя себе си. Така правилата на портретното изкуство се оказват променени, а ролята и положението на художника са преосмислени по нов начин. Според някои тълкуватели на картината в нея се срещаме с „нова концепция за изкуството на мигновението“. Пространството също е илюзорно увеличено, като е нарисувана голяма част от тавана.

Общоприето тълкуване на картината всъщност няма. Картината  на Веласкес показва не само възможностите на живописта, но и възможностите за избор на позиция пред човека. Ако по време на спор човек се постави в позиция на власт, макар и да няма власт, може да изглежда като човека, който контролира ситуацията. Във всеки спор това е предимство. По-слабата страна може да се представи като по-силна. В илюзорната природа на изкуството се отразява илюзорната същност на живота. Връзката между реалност и илюзия може да определи изхода от спорни ситуации на основата на моментната заблуда.