Инквизиция срещу вещици и други еретици: спорове, наказания и екзекуции

 

Голямата борба на нашето модерно време за свобода, ненасилие и толерантност си има своите начални точки. Една от тях е споровете между Инквизицията и вещиците. В спор влизат и съвременните изследвачи на темата по отношение на причините за споровете между Инквизицията и вещиците и еретиците. В най-общ план тези причини се търсят в кризата между политическите и църковните институции в средновековна Европа и в появата на нови ереси по времето на кръстоносните походи.

Вещиците

Вярата в магьосничеството през Средновековието е била съвсем реална. Църквата разглежда тази вяра като езическо суеверие. Доминиканецът Винсент от Беуваис (1190-1264) разубеждава една жена, която твърдяла, че е вещица и  може да преминава през ключалки, като прилага прост експеримент. Заключил вратата, подгонил я, като я налагал с пръчки. Призовал я да избяга през ключалката, ако може. Църквата не може да остане безучастна към общата тревога, свързана с вредните магии и култове на сатанисти. Трябва да отбележим и факта, че в процесите срещу вещиците голяма роля имат както светските съдилища, така и тълпите, които желаели линч. Испанската инквизиция например (през 1609) забранила разискването на вещерството и задължила инквизициите да се намесват, когато светските съдилища  подновят обвиненията.

В най-често срещания случай през средните векове вещиците са жени. Предвид огромния им брой може да заключим, че те са с различен статус – обикновените жени са най-често срещаната изкупителна жертва, но има и интелигентни, будни, знаещи, които са се занимавали с лечение и билкарство. В някои региони имуществото на изгорените вещици остава за църквата и съответно на кладата отиват жени от по-заможни семейства. Физическото несъвършенство също се е приемало като знак за вещерство.

В Европа започва лов на вещиците, който се разраства до размерите на епидемия. Върхова точка процесът достига през 16 век и се превръща в масово явление. Спорове за магьосничеството има в самата църква. Пресичат се две гледни точки. Според едната магията физически е невъзможна, а е дело на дявола, според другата – магията е извършена чрез ритуали с измама от вещиците. Спорът е решен, като се приема тезата за съюз с дявола. Това става основно обвинение при лова на вещици. За три века (от 15 до 18) се смята, че са отнети от 30 000 до 60 000 живота.

Инквизицията

Светата инквизиция е учреждение на Католическата църква. В края на 12 век се появяват първите инквизиторски съдилища. Средновековната инквизиция се разделя на епископална и папска. По-късно възникват отделни структури и Трибуналите на вярата. Инквизицията става независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите стават отговорни единствено пред папата. Аутодафе (Акт на вярата) се нарича актът, при който осъдените от Инквизицията публично се отричат от греховете си. Ритуалът на аутодафето включва литургия, тържествено обявяване на присъдата, последна дума на осъдения и публично изгаряне на публично място. Жертви на аутодафето са например Саванарола, Джордано Бруно, Ян Хус, Жана д‘Арк. Пълните си признания Саванарола пише след дълго време на изтезания. Използването на мъчения е било древна и обичайна практика. Инструментите за мъчения включват колан с шипове, менгеме за мачкане на пръстите и други. Задачата на инквизитора е да достигне до признание, защото според правилата е невъзможно да бъде осъден човек, който не е направил признание. В спорове с инквизицията  по повод прилаганите мъчения влизат много духовници. Такъв например е немският пастор  Антон Преториус (1560 – 1613), който (под псевдонима Йоханес Скултетус в началото) се обявява против изтезаването на обвинените в книгата „Доклад за магьосничество и магьосници.

Манипулирани спорове

Светата църква и Светата инквизиция организират процеси, при които се установява, че дадено лице се занимава с магьосничество. Полът не е от значение. Обвиненията са в съюз с дявола, а наказанията – изгаряне живи на клада, разделяне на плътта чрез рязане на четири части, удавяне, обесване, погребване жив, чупене на костите със специални уреди. Достоверността на процесите срещу вещиците също е обект на спорове. Днес можем да се позовем на останалите факти.

Някои инквизитори остават трайно в човешката памет. Такъв например благодарение на Умберто Еко („Името на розата“, 1980г.) е Бернар Ги (1261 – 1331, инквизитор от Тулуза, Орден на доминиканците). В „Наръчник на инквизитора“ от Бернар Ги има примерен разпит на обвинен във вещерство. Този разпит всъщност е спор, в който инквизиторът не приема за истинно нито едно твърдение на обвиняемия и умело манипулира чрез подвеждащи въпроси. Например:

Обвиняемият: Аз вярвам във всичко, в което е длъжен да вярва истинският християнин.

Инквизиторът: Зная тези хитрости. Вие мислите, че християнинът е длъжен да вярва в онова, в което вярват членовете на вашата секта. Но ние си губим времето в подобни разговори …

Обвиняемият: Аз охотно вярвам, като вас, ако вие ме поучавате на това, което е добро за мен…

Инквизиторът: Вие вярвате, че аз вярвам, но аз ви питам не за това, а дали вие сам вярвате в това?…

Обвиняемият: Готов съм да се закълна…

Инквизиторът: Ако вие сте решили да се закълнете, за да избегнете кладата, вашата клетва няма да ме удовлетвори нито десет, нито хиляда пъти… Вие просто трябва да си признаете заблужденията…

Според Ги „енергичният инквизитор не трябва да позволява да бъде спиран, той трябва да върви неотклонно напред, докато не получи от обвиняемия признание.“

Спорове и екзекуции

Споровете на инквизицията срещу вещиците водят до тежки престъпления и екзекуции. Християнският основен принцип за милосърдие се отправя към полюса си – жестокост.

Галилео Галилей

„Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си“.

Един от най-известните примери за споровете между Римокатолическата църква и обвинените в нарушение на нейните постулати е Галилео Галилей (1564 – 1642). „На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието“ – заявява известният астроном. Инквизицията му забранява да преподава теорията, че Земята се движи. Осъден е на затвор, заменен по-късно с  домашен арест. Галилей заявява: „Предпочитам да открия една истина, не желая да споря дълго по величайши въпроси и да не достигна до никакви истини“. В спора с Инквизицията Галилей е принуден да се отрече от убеждението си, че Земята се върти около Слънцето. Въпреки че няма документирани доказателства, че е казал: „И все пак тя се върти!“, тази фраза се разпространява като един блестящ урок как да отстояваме докрай своите убеждения в споровете.

Джордано Бруно

През 1600г. жив е изгорен италианският монах Джордано Бруно, който защитава идеята за безкрайността на Вселената. В споровете с Инквизицията той заявява: „Ако не беше религията, нямаше да има невежи.“  Пред съда се обръща към инквизиторите с думите: „Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам“.

Жана д‘Арк

Едва на 19 години е изгорена Жана д‘Арк (1412 – 1431). По време на процеса тя успява да избегне капаните и манипулациите във въпросите на инквизиторите, но не и присъдата. Такъв капан е например въпросът дали тя има благоволението на Господа. Отговор „да“ води до обвинение в ерес, защото според църквата никой не може да знае дали има Божието благоволение. А отговор „не“ означава признание за вина. Жана отговаря: Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ми го запази“.

Салемските вещици

В САЩ са известни процесите срещу Салемските вещици през 1692г. – 1693г. (в Салем, Масачузетс), които стигат до хистерия. Млади момичета твърдят, че са обладани от дявола и обвиняват жени във вещерство. Научни изследвания години по-късно (1976г. ) извеждат тезата, че твърденията на момичетата са свързани с халюциногенна паразитна гъба – мораво рогче. Бриджит Бишоп била първата осъдена и обесена, а останалите осемнадесет жени са изпратени в заточение. Последвали обвинения на още 150 души – вече не само жени, но и деца и мъже. Обвинените прехвърляли вината на други хора в опита си да се спасят и се стига до лавина от процеси. Напразни са усилията на министър Котън Матер и на неговия баща, президент на колежа в Харвард, да покажат на обществото, че доказателствата не са факти и са със съмнителна стойност.  Жертвите са 19 души. В крайна сметка 1697г. Върховният съд на Масачузетс отменя присъдите, а семействата на жертвите получават обезщетение. Главният обвинител (Самюъл Сюал) публично се извинява.

Реабилитация на жертвите

В Испания Инквизицията е въведена през 1480 и за първите  18 години от съществуването й на клада са изгорени 10 000 души при общ брой на населението 5 милиона. По-късно цифрите стават стряскащи – в Мадрид изгорените са 32 хиляди. Последното изгаряне на клада в Испания е през 1826г. До края на 18 век в Европа има процеси срещу вещици. Последната жертва на Светата инквизиция е в  Швейцария – Анна Гьолди. Осъдена е на смърт през 1782г. Минават години и през 2019 в Испания е взето първото решение за реабилитация на жертвите на лова на вещици. Последвано е и в Швейцария, Шотландия, Норвегия, Дания. Избавлението от религиозната нетолерантност, кръвопролитията и жестокостта в обществените отношения до голяма степен тръгва от споровете между Инквизицията и вещиците и еретиците.