Инжектират ли комарите упойка, когато пият кръв?

Комарът каца върху ръката ни и започва да пие кръв, а ние понякога разбираме какво се е случило едва когато мястото започне да сърби. Оттук идва популярното обяснение, че преди да ни ухапе, комарът ни поставя своеобразна „упойка“. Звучи логично – иначе как би останал незабелязан? Научното обяснение обаче е по-интересно. Комарът действително вкарва слюнка в кожата, но тя не представлява просто естествен анестетик.

Не хапе, а пробива кожата

Когато женският комар търси кръв, той използва сложен устен апарат – хоботче, в което са разположени няколко фини структури. Те проникват през кожата и търсят малък кръвоносен съд. Докато това се случва, през отделен канал комарът отделя слюнка в тъканите. Тя съдържа множество биологично активни вещества, приспособени именно към храненето с кръв.

Само женските комари се нуждаят от кръвно хранене, свързано с образуването на яйцата. И точно при тях слюнчените жлези произвеждат сложния „коктейл“, който прави храненето възможно.

Истинският проблем за комара е съсирването

От гледна точка на комара човешкото тяло има сериозна защита – веднага щом бъде наранен кръвоносен съд, организмът започва да ограничава загубата на кръв. Активират се тромбоцитите и механизмите на кръвосъсирването.

Ако това стане достатъчно бързо, храненето на комара се затруднява.

Затова в слюнката му има вещества с антикоагулантно и антитромбоцитно действие. При Aedes aegypti например са установени слюнчени компоненти, които възпрепятстват определени етапи от процеса на съсирване. Други молекули пречат на тромбоцитите да се слепват. Така кръвта продължава да тече достатъчно дълго, за да може комарът да се нахрани.

Комарът манипулира и кръвоносните съдове

Това не е единственият му трик. При някои видове в слюнката има вещества, които подпомагат разширяването на малките кръвоносни съдове или противодействат на естественото им свиване.

Добър пример е сиалокининът в слюнката на Aedes aegypti. Експерименти показват, че той подпомага разширяването на съдовете и увеличава локалния кръвоток. Когато изследователи създават комари без нормално действие на този компонент, те трябва да търсят кръвоносен съд по-дълго и се хранят по-неефективно.

Следователно слюнката е нещо като малка биохимична лаборатория. Тя временно променя условията около мястото на пробождането така, че кръвта да бъде по-достъпна.

Но има ли истинска „упойка“?

Тук отговорът трябва да бъде внимателен. В популярни обяснения често се казва, че слюнката на комара съдържа анестетик. Някои нейни компоненти могат да ограничават възпалителни или свързани с болката сигнали, а определени D7 белтъци например могат да свързват вещества като серотонин и хистамин. Това може да противодейства на част от реакциите на организма.

Но не е правилно да си представяме, че комарът първо инжектира специална упойка, подобна на тази при зъболекаря, изчаква тя да подейства и след това започва да пие кръв.

По-точно е да кажем, че той отделя слюнка със сложен набор от вещества, които потискат или заобикалят различни защитни механизми на организма. Намаленото усещане по време на храненето е полезно за комара, но не е единствената и вероятно не е основната функция на този биохимичен коктейл.

Защо тогава започва да сърби?

Иронията е, че веществото, което помага на комара да остане незабелязан достатъчно дълго, по-късно го издава.

Човешката имунна система реагира срещу компонентите на слюнката, останали в кожата. Освобождават се медиатори на възпалението, сред които важна роля има хистаминът. Резултатът е добре познатата подутина, зачервяване и сърбеж.

Затова не самото „изсмукване“ на кръвта е основната причина за сърбежа. До голяма степен сърби реакцията на организма към слюнката на комара.

Комарът всъщност инжектира, преди да изсмуче

Това създава интересен парадокс. Ние възприемаме комара като животно, което просто отнема кръв. Но за да може да я получи, той първо трябва да внесе нещо свое в организма ни.

Слюнката му съдържа антикоагуланти, вещества, които въздействат върху тромбоцитите и кръвоносните съдове, както и молекули, които променят възпалителния и имунния отговор. Именно чрез слюнката могат да бъдат предавани и причинители на заболявания, когато комарът е заразен.

Така че на въпроса „Инжектира ли комарът упойка?“ най-точният отговор е: не точно упойка, а много по-сложен биохимичен коктейл. Той прави кръвта по-достъпна, противодейства на защитните реакции на организма и позволява на комара да приключи храненето си възможно най-бързо. А неприятният сърбеж, който усещаме след това, е цената на тази забележителна стратегия за оцеляване.