Ирина Атинянката ли е първата първата императрица на Римската/Византийската империя?

Ирина Атинянката е една от най-известните жени в историята на Византийската империя. Тя е родена в Атина около 750 г. и произхожда от богато и влиятелно семейство. През 769 г. пристига в Константинопол, където се омъжва за бъдещия император Лъв IV. По-късно двамата имат син – Константин VI.

След смъртта на Лъв IV през 780 г. Ирина започва да управлява от името на малолетния си син. С времето тя увеличава влиянието си и се превръща в най-силната фигура в държавата. Нейното управление е белязано от политически конфликти, дворцови интриги и борба за власт.

Ирина остава известна най-вече с решението си да възстанови почитането на иконите. През 787 г. тя свиква църковен събор в Никея, който прекратява периода на иконоборството. Това събитие има голямо значение за историята на Православната църква и укрепва позицията ѝ сред вярващите.

С времето отношенията между Ирина и нейния син Константин VI се влошават. През 797 г. тя организира преврат срещу него. Константин е заловен и ослепен по нейна заповед, а скоро след това вероятно умира. След тези събития Ирина остава едноличен владетел на империята.

Много историци смятат, че именно Ирина е първата жена, управлявала Римската/Византийската империя като едноличен владетел. Преди нея е имало влиятелни императрици, но те обикновено са били съпруги или регенти. Ирина е сред първите жени, които упражняват върховната власт самостоятелно.

През 802 г. тя е свалена от трона и изпратена в изгнание на остров Лесбос, където умира година по-късно. Въпреки противоречивата си репутация, Ирина Атинянката остава важна фигура в историята на Византия и символ на женската власт в Средновековието.