Иван Вазов за несправедливото решаване на спорове с „два аршина, две тегла“

Правораздаването е решение на спор, което се осъществява от съда. На него е поверена публичната функция да разрешава спорове. Основен принцип е справедливостта.

Темата за справедливостта при правораздаването е чувствителна за цялото общество. То реагира на всяка пробойна в системата. Така е било винаги. В „История на философията“ Хегел цитира Солон (630 г. пр. н. е. – 560 г. пр. н. е.): „Законите приличат на паяжини, в които малките същества се улавят, а големите ги разкъсват“. Солон получава от атиняните правото да законодателства и променя закона за имуществения ценз, чрез който финансирането на атинското опълчение било разпределяно между различните социални прослойки на базата на финансовия им статут. Финансовото положение на една от страните не трябва да има значение при разрешаването на даден спор. Ако този принцип не бъде спазен, се получава правораздаване с „два аршина, две тегла“. В „Светските условия“ (1882г.) Иван Вазов (1850 – 1921) онагледява това:

В наший век, кой много блеска,

чудни вършат се дела:

зарад всичко има днеска

два аршина, две тегла.

Едному се опрощава

и безчестие, и разврат,

другиму се в грях вменява

от придирчивия свят.

Дръж се мъдро и прилично,

па граби, лъжи, кради –

ще ти кажат: не вреди,

то не е публично!

Ако гладний клетник

гологан един открадне,

то без милост в същий миг

във тъмницата ще падне.

Ако други мълчешком

тури милион във джоба –

то той има чест и дом

и висока е особа.

-Но той грабна тез пари

от народа, неприлично!

-Няма нищо… Не вреди –

то не е публично! …(„Светските условия“, 1882г. Иван Вазов)

Освен темата за разрешаване на спор според финансовото положение на една от страните, в тези редове поетът осветлява и необходимостта от прозрачност при разрешаването на спорове от публичните органи на държавата.