Изкуственият интелект и автоматичното регистриране на домейни – трябва ли да се регулира?

С навлизането на изкуствения интелект (AI) в различни сфери от живота, включително в управлението и създаването на дигитално съдържание, се появява и нова тенденция – автоматизираното регистриране на домейни. Благодарение на AI системи, които анализират пазарни данни, трендове, ключови думи и потребителско поведение, вече е възможно създаването и регистрирането на хиляди домейни в рамките на секунди. Това отваря интересни възможности, но също така поражда редица въпроси относно етиката, сигурността и необходимостта от регулация.
Една от основните причини автоматичното регистриране на домейни да набира популярност е способността на алгоритмите да предвиждат кои имена ще бъдат търсени или ценни в бъдеще. AI може да анализира тенденции в социалните мрежи, новини и потребителски интереси и на тази база да генерира домейни, които биха се продавали добре. Този процес е особено привлекателен за маркетинг компании и домейн търговци, които се надяват да „уловят“ стойностни имена преди останалите.
От една страна, това представлява напредък в ефективността и адаптивността на дигиталния пазар. От друга страна обаче, липсата на регулация и прозрачност може да доведе до масово изкупуване на домейни от автоматизирани системи, оставяйки реалните потребители без достъп до логични и достъпни имена. Подобна практика не само създава пазарен монопол, но и подкопава идеята за свободен и справедлив интернет.
Особено тревожни са и рисковете, свързани със сигурността. Известни са случаи, в които AI системи са използвани за регистриране на домейни, визуално наподобяващи легитимни адреси, с цел фишинг, разпространение на зловреден софтуер или подвеждане на потребители. В такъв контекст, автоматизацията не е просто инструмент за ефективност, а потенциален вектор за злоупотреба.
Въпросът дали и как трябва да се регулира този процес става все по-актуален. Някои експерти предлагат въвеждане на ограничения върху броя на домейните, които могат да бъдат регистрирани от един и същ субект за кратък период. Други настояват за по-строги механизми за проверка на самоличността и целта на регистрацията. Не липсват и предложения за използване на AI в самата регулация – например за автоматично откриване на съмнителни регистрации в реално време.
Проблемът е, че технологиите се развиват много по-бързо от законодателството. Международните регулатори, като ICANN, все още не разполагат с достатъчно гъвкави механизми, които да отразяват новите реалности. В същото време частни компании, притежаващи огромна изчислителна мощ, вече действат свободно в тази сива зона.
В заключение, използването на изкуствен интелект за автоматично регистриране на домейни е неизбежна част от бъдещето на интернет. Въпросът не е дали трябва да се регулира, а как и кога. Ако искаме дигиталното пространство да остане достъпно, справедливо и безопасно, трябва да изградим регулации, които са едновременно ефективни и адаптивни към темпа на технологичните промени.
По материала работи Ивета Стамова