Изолация и бруталност при решаването на спорове: Управлението на Албания по време на Енвер Ходжа (1908-1985)

Цели четири десетилетия Енвер Ходжа управлява Албания без съюзници. Стига до пълна изолация както по отношение на Запада, така и на Изтока, а също и по отношение на членовете на правителството си. Пълната международна изолация обхваща всички области – политика, наука, изкуство, стопанство, обществен живот. Като много други диктатори той има консервативно мислене и смята, че навсякъде го дебнат врагове и опасности. Скъсва всички връзки с Югославия, после и със СССР. През 1968г. напуска Варшавския договор на тогавашните социалистически страни. Китай е последният съюзник, с когото Енвер Ходжа прекъсва отношенията си. Затваря границите на Албания за всички.

Забранено е свободно изповядване на религия, а Енвер Ходжа обявява страната за първата в света атеистична република. В резултат само католическата църква в Албания дава 38 новомъченици. Това се случва и с останалите религии.

Енвер Ходжа не спори с опонентите си, той ги убива. Вилата, в която живее, има 5 000 души въоръжена охрана и десет танка. За четири години в нея не е стъпвал нито един човек от правителството. Тактиката, към която се придържа, е – ако няма врагове, трябва да ги създадеш, после да ги победиш и да ги убиеш. Така той всява страх у всички. Забранени са всички опозиционни възгледи. В затвори и лагери са изпратени около 200 000 албанци. Генерал Бекир Балаку, министър на отбраната, протестира срещу бункеризацията и в резултат е разстрелян.

Бункерната мания на Енвер Ходжа е следствие от неговата стратегия. Под земята той изгражда система от бункери и тунели, които водят до Министерския съвет и двореца му. От 1975г. до 1983г. са построени 173 000 бункера, което означава, че на всеки 11 жители на страната се пада по един бункер. Бункерът на диктатора, който е близо до Тирана, е на 5 етажа със 106 помещения. Строен е 8 години. При строителството на бункерите всяка година умират между 70 – 100 души. Като трета по бедност в света, Албания изпада във финансов колапс. Средната заплата по това време там е 15 щатски долара. Страната страда и от недостиг на жилища. Смята се, че бункеризацията на Албания е най-голямата в световната история.