Изолацията като стратегия при спорове (Цин Шъхуан, 259 г. пр. н. е. – 210 г. пр. н. е.)

В психоаналитичната теория изолацията се разглежда като защитен механизъм при конфликт или стрес, но като стратегия в споровете изолацията крие много опасности. От една страна, тя дава илюзията за защита и събира предимствата на тактиката на предпазливостта, от друга, засилва подозрителността, превръщайки я понякога в параноя, като лишава от съюзници изолиралия се човек. Както всяко прекаляване с дадена тенденция, изолацията води до загуба на ориентацията в спора и неразбиране на промените в мисленето на обществото. На практика изолацията е защитен механизъм, който включва изкривяване на реалността.

Съдбата на първия китайски император разкрива вредните последици от избора на изолацията като стратегия в спор с опонентите. Цин Шъхуан (259 г. пр. н. е. – 210 г. пр. н. е.) побеждава всички свои съперници и успява да обедини Китай под властта си. Така си създава много врагове и в края на живота си решава да се изолира от всички, като приема, че стратегията на изолация ще изпълнява защитна функция. Враговете на императора вече са направили няколко опита за убийството му.

Описван е като амбициозен, коварен, алчен, лукав и жесток владетел. За да унищожи останалите китайски царства той не подбира средства (подкупи, измами, шпиони). Цин Шъхуан постига обединение на страната на 39 години, като слага край на периода на воюващите царства. Събира оръжията на покорените от него владетели, претопява го и прави 12 паметника. Обявява край на всички войни. Прекомерната централизация на властта му го сблъсква с безброй опоненти и го превръща в тиранин.

Цин Шъхуан започва проект за свързване на участъците от запазената до днес Велика китайска стена. Изгражда Мавзолея на владетеля с Теракотената армия. В много отношения става основоположник на китайската цивилизация. Унифицира китайската писменост и паричната система. Въвежда нова система за управление, при която управителите на отделните окръзи в страната не са наследствени, а се назначават централно. Въвежда еднакви закони за всички области от живота на китайското общество. И в същото време се заема с избиването на много учени. Според древния китайски историк Сима Циен („Записки на великия историк“) императорът нарежда 460 учени да бъдат погребани живи, защото притежавали забранени книги. Сред забранените автори е Конфуций (551 г. пр. н. е. – 479 г. пр. н. е.), чиито възгледи за китайската култура били почитани през последните десетилетия. Цин Шъхуан заповядва да бъдат изгорени книгите на Конфуций, а ако някой се позове на него в спор, трябвало да бъде убит. Това довежда до гнева на последователите на китайския мъдрец, реципрочно този гняв става причина за заговори и нови опити за покушения, което от своя страна засилва изолацията на императора.

В столицата Сянян (днес – Сиан) той строи дворец с 270 спални, свързани помежду си с тайни проходи. Никой не знаел в коя спалня ще спи императорът. Той убивал всеки, който се опитвал да влезе в покоите му. Когато напускал двореца, се появявал предрешен като дребен благородник. Всяко негово пътуване из страната се пазело в тайна и според древните разкази императорът умрял при едно такова пътуване, далеч от двореца, а носилката била съпроводена само от няколко слуги. В резултат властта му преминава в ръцете на неговите чиновници. Една от версиите за смъртта му е, че той е бил отровен от тях. След смъртта му семейството му е избито.

Според някои историци изолацията на императора е в резултат на неговото очакване да бъде обожествен. Известно е, че е търсил елексира на безсмъртието и е изпращал експедиции с тази цел. Каквито и да са причините за изолацията на императора, стратегията не му осигурява безопасно съществуване, а го прави още по-подозрителен към обкръжението си. Огромният дворец, превърнат от него в защитна крепост, го лишава от съюзници и не успява да го предпази от многобройните врагове. Търсенето на „добри“ причини за изолация в психоанализата се определя като рационализация. Трябва да се разбере, че тези „добри“ причини не са истинските причини за държание по определен начин в даден конфликт. Ерих Фром дава „прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той се рационализира. Истинската причина е страхът, а не дъждът. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно дъждът, може да бъде истинно“.