Как да деескалираме напрежението при спор чрез почивка

Динамиката на ежедневието ни достига до своята връхна точка при  споровете. Всеки спор е съпроводен от влагане на енергия, висока концентрация на напрежението в резултат на желанието да вземем най-правилното решение в конкретната ситуация. Спорът активира мозъка ни. Можем да деескалираме напрежението чрез почивка.

Трябва да познаваме себе си, за да определим от каква почивка имаме нужда. Определяща в случая е нашата себеоценка. Това, което за един е почивка, за друг е работа. Границата между почивката и работата е задължението. Да се върнем в детството и да си спомним известния роман на Марк Твен „Том Сойер“ и главата, в която Том боядисва оградата. Докато смята, че това е задължение, той приема задачата си като работа. В момента, в който приема тази задача като игра, се появяват приятелите му и всички искат да участват в играта.

Почивката е свързана с индивидуалността на конкретния човек. Тя може да се определи като дейност, която не е задължителна. Четене на книги, сън, разходка сред природата, спорт, срещи с близки и приятели, творческо хоби, посещения на музеи, галерии, концерти – всичко това може да деескалира натрупаното напрежение. Каквато и дейност да изберем, тя трябва да ни държи далеч от предмета на спора, който ни е натоварил и от участниците в този спор. Обикновено при участие в спор мозъкът ни обработва по-голямо количество информация, което води до психологическо натоварване, стрес и тревожност. Разтоварването чрез почивка е единственият начин да се върнем към баланса на психиката ни.

Освен че трябва да познаваме себе си, за да определим от какъв вид почивка имаме нужда, ние трябва да сме наясно с вида на умората, която сме натрупали в спор при решаване на проблемите, мислене на аргументите, правене на планове за успешна стратегия. Най-често спорните ситуации се свързват с емоционална, умствена, социална умора. Често причина за емоционалната умора при спор е неумението ни да кажем „не“, да очертаем категорично личните си граници, да отстояваме твърдо позицията си, да подберем точните аргументи в точния момент. Спорът е ситуация, в която не е добре да се дава израз на чувствата и изпитваните емоции (гняв, раздразнение) и затова специалистите съветват при емоционална умора почивката ни да бъде свързана с разговори и споделяне на потисканите емоции. Тъй като споровете са свързани с натоварване на умствените процеси, можем да говорим за умствена умора. До нея води свръхпремислянето на отделните доводи и аргументи в спора, превъзбуждането. Почивката в този случай трябва да бъде свързана с дейности, които не са свързани с умствен процес. Трябва ни спокойствие. Може да излезем на разходка, да съзерцаваме природата. Споровете са част от присъствието ни в социума и се свързват с натрупване на социална умора и изтощение. Почивката в този случай ще е пълноценна, ако прекратим социалните си контакти с хората, които създават напрежение и ограничим участието си в социалните мрежи.

Колкото повече енергия влагаме в даден спор, толкова по-голяма е опасността от прегаряне, бърнаут, особено ако сме губещата страна в спора и сме имали нереално високи очаквания към себе си. Споровете, които са неизменна част от битието ни, трябва да бъдат последвани от почивка, промяна на среда и навици, за да деескалираме напрежението, което са породили.