Как да поднасяме съвети при спорове?

Да се поднасят съвети е своеобразен вид реторическо изкуство. На първо място трябва да бъде следвана максимата на Еразъм Ротердамски (1466-1536): „Не давай съвети, докато не са ти ги поискали“. Но не трябва да се забравя и старата английска мъдрост: Закъснелият съвет е дъжд след жътва“. При спорове е важно да преценим на кого даваме съвети и доколко критични могат да бъдат те.
Хората обичат да поднасят съвети, нещо повече – „Нищо не раздаваме с такава щедрост, както съветите“. (Ларошфуко, 1613-1680) Да хвалиш себе си, докато даваш съвет на някого е погрешна тактика. Според Блез Паскал (1623-1662): „Ако искате да говорят за вас добро, не хвалете себе си“. Понякога дързостта да съветваш или да предупредиш висшестоящ човек може да бъде скъпо заплатена, защото „Можем да дадем другиму съвет, но не можем да му внушим поведение“.(Ларошфуко)
Препоръчително е съветите да се дават по косвен начин, те да не са поднесени неясно, но в същото време по иносказателен начин да съдържат в себе си предупреждение. Най-добре е да направим така, че лицето на което даваме съвети, само да направи изводите и да стигне до правилното решение. Илюстрация на тази тактика е кариерата на френския архитект Жул Мансар (1646-1708).
Жул Мансар е племенник на архитекта Франсоа Мансар. В кариерата си стига до поста главен архитект на Луи IV (Кралят Слънце, 1638-1715) и началник на кралските сгради. През 1682 г. е посветен в рицарство от Луи IV. До висок пост Жул Мансар достига, след като изготвя план на замъка Клани за една от любовниците на краля – Мадам дьо Монтеспан. Съвременниците му твърдят, че той не е от най-добрите архитекти на своето време. Да спечели благоговението на краля му помага една интересна тактика. Той не разчитал на таланта и опита си, защото познавал талантливи архитекти, които напразно се опитвали да направят добра кариера. В плановете, които изготвял за краля, и му предлагал за одобрение архитектът допускал забележими грешки на различни места. След като кралят ги виждал, архитектът се изненадвал от кралската наблюдателност и съобразителност, ласкаейки ума и таланта му в присъствието на целия кралски двор. Разбира се, в подобна спорна ситуация се приемало решението на краля. В крайна сметка на Мансар е възложена задачата да проектира разширението на Версай.
„Близо 200 години по-късно Александър Дюма-син (1824-1895) коментира подобни ситуации и заключава: „Добри съвети няма. Никой не знае какво е потребно на другия, никой не може да наложи на друг определен начин на живот.“