Какво можем да научим от една френска куртизанка при спорове

„Това е портретът ми, но само до кръста.“ – Така отговаря Нинон дьо Ланкло на въпросите, свързани с автобиографията й. Тя описва живота си по настояване на Сент-Евремон (1613-1703), френски историк, литератор и критик. В книгата разказва за целия си живот, но без любовните си истории. Отговорът й всъщност представя тезата, че спорещият може да нарисува своя собствена позиция, като използва само част от фактите, които знае.

Коя е Нинон дьо Ланкло (1615г. – 1705г.)?

Тя е от аристократично потекло. Родена е в Париж, а баща й е известен последовател на философията на Епикур. Нинон дьо Ланкло знае италиански и испански език, свири на клавесин, познава класическата литература. Под влияние на епикурейството и философията на Монтен мадам Ланкло става известна като писателка, куртизанка и собственик на литературен салон, в който се водят литературни и житейски спорове. Позицията на Нинон дьо Ланкло е – достоен живот без никаква религия. Сред известните й произведения е „Отмъщението на кокетката“ (1659).

През целия си живот Нинон е обградена от обожатели, но винаги е имала само един любовник, ръководейки се от чувствата си, а не от печалба. Никога не е вземала пари от любовниците си. Известно е от мемоарите на граф дьо Шавеняк, че отхвърля 50 000 франка за една нощ от кардинал Ришельо, казвайки, че е „дадена, но не продадена“. Приемала е само цветя като подарък. Въпреки това по обвинение за непристойно поведение и свободомислие след клевета на мадам дьо Грамон и по заповед на регентката Ан Австрийска Нинон е настанена в манастира Мадлонет. Освобождаването й се дължи на Кристина, бившата кралица на Швеция.

Нинон не е била омъжена никога. Има една дъщеря и двама сина. Става много богата жена, запазва красотата си до дълбока старост. Умира на 89 години.

Съчетаването на ум и чар, остроумният й език и познаването на човешките нрави я превръщат с символ на независима и образована жена през XVII в. В нейния литературен салон тя насърчава Молиер да прочете за първи път „Тартюф“. В пиесата „Мизантроп“ по-късно Молиер я описва като Селимена, царицата на куртизанките. Мадам Ланкло завещава на счетоводителя си Франсоа Мари Аруе средства, с които да купи книги на своя 9-годишен син, който ще стане известен в литературата с псевдонима Волтер. Сред посетителите на литературния й салон са Сент-Евремон, Филип II Орлеански, Шарл Перо, Лафонтен, Антоан Гомбо, херцог на Сен Симон, граф Рабутен и др.

Какво можем да научим от мадам Ланкло при спорове?

Мнението на мадам Ланкло е имало тежест дори и в кралския двор. „Какво каза Нинон за това?“ – пита по повод различни събития Луи XIV. Водена от позицията за достоен живот без религия и познавайки човешката психология, мадам Ланкло оставя интересни уроци при спор. Изказванията й провокират мисли:

За двуличността

„В двора на краля трябва да бъдете двулични и да имате раздвоен език.“ – казва Нинон дьо Ланкло. Двуличността е често срещано явление при спорове между отделни личности и в организации. Спорещите трябва да подозират нейното съществуване, защото неискреността, прикрита зад добронамереност, е опасна. Ако не бъде „разчетена“, двуличността може да се превърне в причина да загубим спора, в който сме страна.

За доверието

„По-добре да бъдеш мамен, отколкото да оскърбяваш приятеля си със своето недоверие“ – мисълта на Нинон дьо Ланкло отвежда към ролята на доверието при спорове. То е важна предпоставка за тяхното решаване, като това не изключва присъствието на съмнение.

За силните и слабите страни на спорещия

„Пороците, както и достойнствата могат да бъдат понякога много очарователни“ според Нинон дьо Ланкло. И силните, и слабите страни на спорещия може да се използват в негова полза, ако се намери правилния подход.