Каябашкото езеро до село Скала и спорове за легендите за него

Сред природните забележителности на община Сунгурларе особено място заема Каябашкото езеро, разположено в близост до село Скала, област Бургас. Освен с красивата си природа, водоемът е известен и с многобройните легенди, които се предават от поколение на поколение и продължават да предизвикват интерес сред местните жители и изследователите.

Една от най-разпространените истории разказва за старо селище, което някога се намирало на мястото на днешното езеро. Според преданието там имало църква, лозя и обработваеми земи. След внезапно бедствие водата се надигнала и погълнала цялото селище. В памет на случилото се останал само камък с изсечен кръст, който според разказите бил пренесен в новото село.

По време на своето пътуване през 1872 година пътешественикът Канец записва местните предания за езерото. Той отбелязва, че хората гледали на водоема със страх и уважение. Въпреки изобилието от риба, мнозина избягвали да живеят край бреговете му заради убеждението, че мястото е свързано с древна трагедия.

Някои учени и краеведи предлагат по-земно обяснение на легендата. Според тях е възможно силно земетресение или геоложки процес да е довел до промяна в релефа и до разширяване на водния басейн. Реално природно събитие би могло да се превърне в основа на история, която с течение на вековете е обогатявана от народното въображение.

Дебатите за произхода на легендите около Каябашкото езеро продължават и днес. Исторически източници показват, че водоемът е бил почитан още през Средновековието. Византийската летописка Анна Комнина го споменава като свято място, а по-късно то е известно сред местното население като „Святото блато“. Независимо дали разказите за потъналото село са исторически факт или фолклорна традиция, те остават неразделна част от културната памет на района около село Скала.