Коалициите: спасителен пояс за държавата или сделка за властта?
В българската политика коалициите винаги са били представяни като знак на отговорност. Партиите влизат в съюзи „в името на стабилността“, „за доброто на държавата“ и „за бъдещето на гражданите“. На теория звучи като здравословен компромис – никой не може да управлява сам, затова е нужно да се търси общ път. На практика обаче твърде често коалициите приличат не на партньорство за идеи, а на пазар за постове, в който основният въпрос не е „какво ще направим“, а „кой какво ще получи“.
Един от големите проблеми е, че подобни съюзи рядко се градят върху истински програмни сходства. В повечето случаи коалициите се създават от партии с противоположни платформи, които малко преди изборите са се обвинявали взаимно в некадърност и корупция. Избирателят остава с въпроса: ако до вчера бяха врагове, а днес са партньори, значи или лъжеха тогава, или лъжат сега. И в двата случая доверието се руши.
Коалициите в България често се раждат не от споделени принципи, а от страх – страх от нови избори, от загуба на власт или от разпад на системата. Именно този страх кара несъвместими партии да се прегръщат пред камерите, докато зад кулисите всеки мисли единствено за собствения си дивидент.
Другият парадокс е, че коалициите често обещават стабилност, но всъщност създават нестабилност. Всяко различие между партньорите се превръща в скандал, а всеки компромис – в нов повод за недоволство сред избирателите. Така управлението се оказва парализирано, защото всяка партия в коалицията мисли не за общото, а за собствения си рейтинг. В резултат държавата буксува, а гражданите отново остават с усещането, че политиката е игра, в която те са само публика.
В същото време обаче коалициите са почти неизбежни в една раздробена политическа система като българската. Никоя партия няма достатъчна подкрепа за самостоятелно управление, а честите избори уморяват обществото. Това поставя страната в постоянен капан – коалиции трябва да има, но те рядко работят в полза на гражданите.
Истината е, че коалициите не са проблем сами по себе си. Проблемът е, че у нас те рядко са основани на ценности и идеи, а почти винаги – на сделки и разпределение на власт. Докато това не се промени, коалицията ще си остане не съюз за стабилност, а просто удобна фасада за поредния пазар на влияние.
Финалът е ясен: коалициите няма да ни спасят, докато са само сделка. А когато държавата се управлява като пазар, обществото винаги ще плаща цената.
По материала работи Веселин Байчев
