Кодексът на Ур-Наму в древен Шумер – един от първите писани закони

За шумерската цивилизация

В периода 4500 и 4000 г. пр. н. е. между реките Ефрат и Тигър (в земите на днешен Ирак) съществува първата голяма цивилизация – шумерската, която е превзета от вавилонците през 2004г. пр. н. е. Древните гърци наричат този район Месопотамия, което означава „земя между две реки“. Спорни са въпросите кои са първите обитатели на Шумер, какъв е произходът им, откъде пристигат. Безспорна остава тезата, че тази цивилизация поставя началото на важни звена от развитието на човечеството (дърводелство, керамика, земеделие, животновъдство, тъкачество, строителство, архитектура, астрономия, търговско мореплаване, писменост). Изследователите определят шумерската писменост като най-голямото културно достижение и се аргументират с оцелелите артефакти – хиляди плочи с надписи. В началото с картинна писменост шумерите изобразяват предмети върху плоско парче глина, което се изпича в пещи и се превръща в твърда плоча. После започват да разполагат странично картинните знаци, които все по-малко приличат на изобразяваните предмети. С клинообразните символи се ражда клиновидното писмо, а съчетаването на няколко символа вече означава, че това е дума, съответно през лабиринта на символичните паралели се раждат и изреченията. Езикът в произхода и същността си е система от символи и според Анатол Франс: „Какво е мисленето? И как мислим? Мислим с думи, това единствено има смисъл и ни връща обратно към природата“. Безспорно е, че без писмеността законите на древните шумери, в които се проектира тяхното мислене, нямаше да преодолеят бариерата на времето. Писането улеснява взаимоотношенията в шумерското общество, ако възникне спор, писменият договор се проверява. Скрепяването на договора става с цилиндричен печат. Вместо да подписват договорите, шумерите използват цилиндрични печати върху мека глина, които са различни за всеки собственик. Колкото по-надълбоко изследователите навлизат в изучаването на шумерската цивилизация, толкова по-широк става нейният фундамент.

Кодексът на Ур-Наму

От потъналата сянка на миналото излиза град Ур – столицата на III династия на Ур, основана от владетеля Ур-Наму (2112 – 2095 г. пр. н. е.). Покровител на града е лунният бог Нан, в негова чест царят издига храм. Сред многото артефакти от Ур, които стигат до нас, е кодексът на Ур-Наму, датиращ от около 2000г. пр. н. е.  Намерени са две копия, които са частично запазени и публикувани съответно през 1952 и 1965г. Нарушената цялост на плочите не намалява тяхната стойност. Изложените факти и значението им осветляват явления, които очакват по-успешни изследвания.

Това е един от първите писани законници. Създаден е по време на управлението на цар Ур-Наму. Има и теза, че кодексът е създаден (след смъртта на царя) от неговия син (цар Шулги, 2093 – 2046г. пр. н. е.). Изследвачите често го наричат законникът на Ур-Наму/Шулги. В увода, който не е цялостно запазен, се посочва, че царят установява справедливост и правосъдие в страната и прогонва насилието и разприте. И през погледа на лаици, и през погледа на историци законникът илюстрира по своеобразен начин тезата: „Би било смешно и неоправдано самонадценяване да приемем, че сме по-енергични или по-интелигентни от хората от древността – нараснал е по обем нашият научен материал, но не интелигентността“ (Юнг).

Фрагментите от различни плочки разкриват, че кодексът се състои от 17 закона, свързани с прелюбодеяние, брак, лъжливо обвинение, лични вреди, земевладение. Кодексът търси етични решения, а наказанията в повечето случаи са откуп (обезщетение) или глоби, които имат за цел да ограничат произвола на различни длъжностни лица. Например: „Ако човек е встъпил свидетел (в съда) и е уличен в лъжа, той да плати 15 сикли сребро“. (сикла – вавилонска единица за тегло); „Ако човек е встъпил свидетел (в съда), но е отказал да даде клетва, той да възмезди спорната сума“. Царят също отстранява „началника на моряците от търговското мореплаване, събирача на бикове, събирача на овци, събирача на магаретата – от пастирите и с това установил свобода в Шумер…“ За стремежа към свобода и справедливост и опита да се формулират и онагледят тези понятия свидетелстват и други редове от законника: „Сиракът не бил отдаван под властта на богатия, вдовицата не била отдавана (под властта на) силния“. Обезщетение е наказанието за бъдещия зет: „Ако (бъдещият) зет е влязъл в дома на своя (бъдещ) тъст (с подаръци), а после тъстът е дал неговата невеста на друг човек, той (тъстът да) върне дадените дарове двойно. В законника се говори и за изпитанието пред Богът-Река и съда на реката (свещената река Ефрат). Как се извършва този съд, засега не е установено с точност. Липсват подробности за ритуала, а правилата за ритуалните действия са особено важни, те трябва да се спазват с всички детайли, само така могат да постигнат очакваното магическото въздействие.

Кодексът на Ур-Наму днес напомня, че „на това място, където днес делово тичаме в една или друга посока, и преди две хиляди години в малко по-различни форми е съществувал подобен живот и суматоха, подобни страсти са вълнували хората, а те също са били убедени в неповторимостта на своето съществуване.“ (К. Г. Юнг)