| |

Кой е бил собственикът на съкровището от Малая Перешчепина – хипотези и спорове

ОтПауна Иванова
ekranna snimka 2025 12 26 202712

Разширен анализ на Перешчепинското съкровище – хан Кубрат, алтернативни хипотези и научни спорове около собствеността му.

Откритие, което разтърсва цяло село

На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач случайно открива златни предмети в степта край украинското село Малая Перешчепина, разположено край река Ворскла, недалеч от Полтава. Новината за находката се разпространява светкавично и за часове селяните започват масово да разкопават района. Всеки дом се сдобива с поне един ценен предмет – злато и сребро, разпръснати без археологически контрол.

Решаваща роля за спасяването на значителна част от съкровището изиграва селският учител Виктор Парихин, който сигнализира властите в Полтава. След намеса на археологическата комисия от Петербург и археолога Зарецкий, работещ за Ермитажа, близо 800 предмета са събрани, описани и запазени.

Какво съдържа Перешчепинското съкровище?

Сред находките се открояват:

  • сервиз от 11 златни чаши;

  • 16 златни и 19 сребърни съда;

  • златни токи за колани;

  • огърлица с изумруди;

  • 7 пръстена с монограми;

  • 230 златни слитъка;

  • 70 византийски монети;

  • ритон, шахматна фигура на кон и костен гребен.

Общото тегло на описаните предмети достига 25 кг злато и 50 кг сребро, което свидетелства за изключително висок социален и политически статус на собственика.

Изчезналата част от съкровището

Съществуват сериозни основания да се смята, че част от съкровището никога не е открита. Друга част, изложена в Полтавския музей, изчезва по време на Втората световна война, когато е отнесена от специална група под ръководството на Алфред Розенберг – главния културен експерт на Третия райх. Съдбата на тези предмети остава неизвестна и до днес.

Съкровището от село Малая Перешчепина остава една от най-значимите и най-дискутирани находки, свързани с ранносредновековната история на Източна Европа. Макар най-разпространената хипотеза да го свързва с хан Кубрат, научните дебати не се изчерпват с едно единствено обяснение. Напротив – през годините са формулирани няколко алтернативни теории за неговия собственик и предназначение.

Основната хипотеза: гробното съкровище на хан Кубрат

Мечът на Кубрат – ключът към загадката

Най-важният аргумент в спора за собствеността на съкровището е мечът с дължина 94 см, върху който е дешифриран надпис, свързван с хан Кубрат. Оръжието е изработено в Източната Римска империя и е подарък от византийския император Ираклий на неговия зет – Кубрат, още през 30-те години на VII век.

Този факт превръща съкровището в пряк исторически документ, свидетелстващ за дипломатическите и династичните връзки между прабългарския владетел и Византия.

Хан Кубрат – най-вероятният собственик

По мнението на голяма част от изследователите, Перешчепинското съкровище е гробно съкровище на хан Кубрат, владетел на Стара Велика България. Аргументите в подкрепа на тази теза са:

  • изключителното богатство и представителният характер на предметите;

  • византийският произход на част от тях;

  • наличието на монограми, вероятно свързани с висша власт;

  • географското разположение – в зоната на влияние на прабългарите през VII век.

Най-утвърдената теория приема, че Перешчепинското съкровище е погребален комплекс на хан Кубрат, владетел на Стара Велика България. В нейна подкрепа стоят:

  • мечът с надпис, свързан с името на Кубрат;

  • византийските дарове, включително предмети от времето на император Ираклий;

  • мащабът на богатството, характерен единствено за върховен владетел;

  • датировката на предметите – първата половина на VII век.

Според тази хипотеза мястото край Малая Перешчепина е било сакрализирано погребално пространство, използвано от прабългарския елит.

Алтернативни хипотези за собствеността на съкровището

Хипотеза 1: Съкровището на прабългарски аристократичен род

Някои изследователи предполагат, че съкровището не принадлежи лично на Кубрат, а на могъщ прабългарски род или съюз от родове, близки до владетеля. Аргументите включват:

  • наличието на предмети с различни монограми;

  • разнообразието от стилове и културни влияния;

  • големия брой битови съдове, които надхвърлят личния инвентар на един владетел.

Според тази теория съкровището може да е било колективна родова хазна, натрупвана с поколения.

Хипотеза 2: Дипломатически резерв и военна хазна

Друга хипотеза разглежда Перешчепинското съкровище като държавна хазна, използвана за:

  • дипломатически дарове;

  • издръжка на военни съюзи;

  • плащания към наемни войски.

Присъствието на византийски монети, златни слитъци и предмети от различни региони подкрепя идеята, че това е било стратегическо богатство, а не погребален инвентар. В този случай заравянето му може да е било резултат от военна опасност или политическа нестабилност.

Хипотеза 3: Съкровище на друг прабългарски владетел

Някои учени поставят под въпрос директната връзка с Кубрат и предполагат, че съкровището може да принадлежи на негов наследник или родствен владетел, управлявал след разпадането на Стара Велика България. Възможните кандидати включват:

  • членове на управляващия род Дуло;

  • регионален владетел, контролирал северното Причерноморие.

Тази хипотеза се опира на факта, че част от предметите може да са от по-късна датировка.

Хипотеза 4: Култово съкровище с религиозно значение

По-рядко срещана, но интересна е теорията, че съкровището има ритуално значение. Според нея:

  • златото и среброто са използвани като дарове към божества;

  • предметите са били събрани на едно място в рамките на сакрален комплекс;

  • заравянето е имало обреден характер, а не погребален.

Макар тази хипотеза да не е водеща, тя се подкрепя от символиката на някои предмети и от практики, известни при степните народи.

Хипотеза 5: Частично запазено съкровище – липсващата истина

Все по-често се приема, че известната ни днес колекция е непълна. Част от съкровището:

  • е разнесена още през 1912 г.;

  • е изчезнала по време на Втората световна война;

  • вероятно остава заровена край Малая Перешчепина.

Това означава, че всяка интерпретация за собствеността му се основава на фрагментарна картина, което допълнително усложнява научния спор.

Съкровище с повече от един отговор

Перешчепинското съкровище остава не просто археологическа находка, а исторически пъзел, в който се преплитат власт, дипломатически контакти, религия и културен обмен. Макар хипотезата за хан Кубрат да е най-добре аргументираната, алтернативните теории разкриват сложността на прабългарското общество и неговите международни връзки.

Вероятно истината се крие между няколко от тези хипотези, а окончателен отговор ще бъде възможен едва при нови археологически открития.

На снимката: Кубрат и неговите синове – картина на българския художник Димитър Гюдженов от 1926 г.

 

72

Подобни статии