Кой път е по-впечатляващ – Витиня или Кресненското дефиле?

България има два пътни коридора, които не просто отвеждат от точка А до точка Б, а се запечатват в паметта – проходът Витиня на АМ „Хемус“ и Кресненското дефиле на път Е-79. На пръв поглед няма база за сравнение: единият е модерна автомагистрала със съоръжения, които впечатляват инженерите; другият – диво природно чудо, където Пирин и река Струма се срещат лице в лице. Но когато човек ги измине и двата, неизбежно стига до по-личния въпрос – кой от тях е по-красив?

Витиня впечатлява със своя мащаб. Високата част на „Хемус“ преминава над самата планина чрез известния виадукт Витиня – най-високият мост в България, достигащ 120 метра височина. Трафикът преминава през тунел „Витиня“, дълъг 1195 метра, който дълги години беше най-дългият тунел в страната. Това е място, където инженерството надвива терена – изчистени линии, широки завои, панорама към Стара планина и усещане за безкрайност. През зимата Витиня прилича на сцена от скандинавски филм – обрасла в сняг, мъгла и величие. Това е красота, която идва от човешкия ум, а не от природата.

Кресненското дефиле е точно обратното – тук човекът е просто гост. Пътят Е-79 следва завоите на река Струма в продължение на около 17 километра, между отвесни скални масиви, които се издигат до 200-300 метра. Това е едно от най-разнообразните биологични места у нас – в района се срещат над 350 растителни вида и повече от 200 вида птици, включително скален орел и малък орел. Дефилето е известно и като едно от най-сниманите места по пътя към Гърция, но и като едно от най-опасните – тесни завои, свлачища, силни течения на реката. Красотата тук не е спокойна, а сурова – красота, която не се подчинява.

И ако Витиня е символ на модерна България, Кресненското дефиле е лице на древната ѝ душа. Единият път дава усещане за простор, другият – за движение в сърцето на жива планина. Единият е стабилен, широк, предсказуем; другият е тесен, драматичен и жив.

Така че кой е по-красив? Зависи дали ви вълнуват високите мостове над облаците или тесните каньони, в които природата диктува правилата.

Но едно е сигурно: и Витиня, и Кресненското дефиле доказват, че в България красотата не е въпрос на избор, а на шофиране.

По материала работи Веселин Байчев