Колосалният калмар тежи близо половин тон – но наистина ли е най-голямото безгръбначно?

В тъмните и студени води около Антарктида живее същество, което сякаш принадлежи на морските легенди – колосалният калмар (Mesonychoteuthis hamiltoni). Огромни очи, мощно тяло и пипала, снабдени не само със смукала, но и с остри въртящи се куки, го превръщат в един от най-впечатляващите обитатели на океана. Често той е определян като най-голямото безгръбначно животно на Земята. Но дали това твърдение е напълно точно?

Отговорът зависи от това как измерваме „най-голям“. Ако сравняваме животните по тегло, колосалният калмар има много сериозни основания да заеме първото място. Най-големият добре документиран цял екземпляр, уловен през 2007 г. в морето Рос, тежи около 495 килограма. Тялото на колосалния калмар е изключително масивно и тежко – именно това го отличава от неговия прочут родственик, гигантския калмар.

Гигантският калмар (Architeuthis dux) обаче отвръща с друг рекорд – дължината. Той има много по-издължени пипала и големите екземпляри могат да достигат впечатляваща обща дължина. Затова, ако поставим двата вида един до друг, гигантският калмар може да изглежда по-дълъг, докато колосалният е по-набит, по-тежък и значително по-масивен.

Самото име на колосалния калмар не е единствената причина той да изглежда като чудовище от морските предания. Очите му са сред най-големите известни очи в животинския свят и могат да достигнат размерите на голяма чиния. В почти пълния мрак на дълбокия океан подобни очи са огромно предимство. Те вероятно му помагат да забелязва движещи се силуети и промени в светлината от голямо разстояние.

Още по-впечатляващи са неговите крайници. Освен обичайните за калмарите смукала колосалният калмар притежава остри куки по пипалата и ръцете. Те му позволяват да задържа плячката в студените дълбоки води. Сред животните, с които се храни, са големи риби от Южния океан. Самият калмар обаче също може да се превърне в плячка – кашалотите са сред неговите най-сериозни естествени противници.

И точно кашалотите подсказват, че може би все още не познаваме максималните размери на този вид. По телата им са откривани следи от смукала и куки, свидетелстващи за срещи с големи калмари в дълбините. Учените разполагат и с човки от колосални калмари, намерени в стомасите на кашалоти. Понеже цели възрастни екземпляри се намират изключително рядко, остава възможността в океана да живеят индивиди, по-големи от всички измерени досега.

Това е и причината около максималните размери на колосалния калмар да има толкова неизвестни. Животното обитава огромни дълбочини в Южния океан и срещите с живи възрастни индивиди са изключителна рядкост. Голяма част от знанията ни идват от случайно уловени екземпляри, останки и съдържанието на стомасите на неговите хищници. Затова сензационните твърдения за калмари с невероятни размери трябва да бъдат разграничавани от действително измерените животни.

И така – колосалният калмар ли е най-голямото безгръбначно? Ако под „най-голямо“ разбираме най-тежко, той обикновено се приема за най-масивното известно безгръбначно животно. Ако обаче критерия е общата дължина, гигантският калмар може да го превъзхожда благодарение на изключително дългите си пипала.

Може би най-интересното е, че спорът все още не е окончателно приключен. Огромна част от дълбокия океан остава слабо наблюдавана, а колосалният калмар продължава да бъде рядък гост пред човешките камери. Днес знаем достатъчно, за да го наречем гигант сред безгръбначните, но вероятно още не сме срещнали най-големия представител на вида.