Конезавод „Кабиюк“ в криза – дългове, обществени спорове и въпроси за бъдещето на българското коневъдство

Финансовият колапс на конезавод „Кабиюк“ предизвика обществени и професионални спорове. Как се стигна до дългове от близо 1,7 млн. евро и какво следва за единствения държавен конезавод в България?

Конезаводът „Кабиюк“ край Шумен е не само най-старият, но и единственият държавен конезавод в България. Основан е през 1864 г. от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен, на средна надморска височина 194 м и е символ на българското коневъдство и място, където се съхраняват ценни породи и генетични линии. През първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. През 2004 г. с приемането на закона за животновъдството, стопанството е преименувано в „Държавно предприятие Кабиюк“. В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите.

През юни 2026 г. обаче предприятието попадна в центъра на обществен и професионален спор след разкрития за тежка финансова криза, натрупани дългове и риск за бъдещето на стопанството.

Според данни, представени от новото ръководство, задълженията на предприятието са достигнали близо 1,68–1,7 милиона евро. Служителите са недостатъчно и не са получавали заплати в продължение на четири месеца, а заради неплатени сметки електрозахранването на комплекса дори е било временно прекъснато. Налагало се е един работник да се грижи сам за 200 коня. Разкритията предизвикаха сериозно обществено недоволство, тъй като става дума за държавно предприятие с над 20 000 декара земя и значителни активи.

Оттук започва и общественият спор. Една страна обвинява предишното ръководство в лошо управление, натрупване на задължения и пропуснати стопански възможности. Новият управителен съвет съобщи за пропусната обработка и сеитба на хиляди декари земеделска земя, което според тях е лишило предприятието от важни приходи. Появиха се и съмнения, че конезаводът е бил целенасочено доведен до състояние, близко до ликвидация.

Професионалният спор е още по-сложен. Част от експертите смятат, че държавата трябва активно да финансира подобни структури заради тяхното културно, историческо и селекционно значение. Други поставят въпроса дали подобни предприятия могат да функционират успешно без модерна бизнес стратегия, диверсифицирани приходи и по-ефективно управление. Според тях кризата в „Кабиюк“ е пример за по-широк проблем в управлението на държавните аграрни предприятия.

Дебатът придоби и политически измерения, след като министърът на земеделието заяви публично, че предприятието е било „умишлено фалирано“, за да бъде впоследствие разпродадено. Подобни твърдения предизвикаха остри реакции и поставиха въпроса дали ще бъде потърсена отговорност за състоянието на конезавода. Засега институциите обещават финансова стабилизация и възстановяване на нормалната дейност.

Независимо от различните позиции, около „Кабиюк“ има едно безспорно съгласие – неговото оцеляване е от национално значение. Именно затова финансовата криза се превърна едновременно в новинарска тема, обществен спор и професионален дебат за бъдещето на българското коневъдство и управлението на държавните предприятия.