Конфликтът между Микеланджело Буонароти и Леонардо да Винчи

„И двамата, надарени с най-голям талант, бяха твърде горди, за да признаят превъзходството на другия“. Вазари (1511-1574)

През Ренесанса във Флоренция се раждат някои от най-големите гении в историята на изкуството. Сред тях изпъкват двама титани — Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти. Макар и съвременници, отношенията между тях са били белязани от напрежение, съперничество и дори открито презрение. Конфликтът между тях е едно от най-големите съперничества в историята на изкуството. Споровете между тях излизат извън работилниците им.

Леонардо, роден през 1452 г., е по-възрастен от Микеланджело с 23 години. Той е олицетворение на ренесансовия идеал — художник, учен, изобретател и философ. Микеланджело, роден през 1475 г., е страстен, своенравен скулптор и художник, посветен изцяло на изкуството и религията. Двамата се различават не само по стил и личност, но и по възгледи за изкуството. Леонардо предпочита хармонията и мекотата, докато Микеланджело залага на драматизъм и анатомична мощ.

Различията: не просто личностни, а философски

Микеланджело: вглъбен, религиозен, страдалчески гений; скулптор по душа, работещ директно с ръцете; изгражда титанични фигури, символи на душевна драма; груб и директен в общуването

Леонардо да Винчи: светски, научно настроен, наблюдател; инженерен ум, експериментатор; пресъздава тиха хармония, анатомична точност; остроумен, саркастичен и дистанциран

Конфликтът в Палацо Векио (1504-1505)

Конфликтът между тях се изостря през 1504 г., когато са поканени да украсят противоположни стени на залата Сала деи Чинкуеченто във Флорентинския дворец.
Леонардо започва работа по битката при Ангиари, а Микеланджело — по битката при Кашина. “Битката при Ангиари“ е проект на динамична сцена, в която конници влизат в сблъсък, а „Битката при Кашина“ е замислена като драматичен момент, в който войници се готвят за битка след къпане, но са изненадани. Проектът така и не е завършен от нито един от тях, но напрежението се задълбочава. Подготвителните рисунки по тези проекти остават. Картоните стават легендарни, а Вазари ги нарича „училища за художници“.

Словесни сблъсъци

Известни са анекдоти, в които двамата се унижават публично — Микеланджело упреква Леонардо, че никога не е довършвал своите творби, а Леонардо го обвинява в липса на образование и грубост.
Според най-известния анекдот (по Джорджо Вазари): Микеланджело минавал покрай група хора, с които разговарял Леонардо. Един от мъжете помолил Леонардо да обясни една техническа подробност от скулптура. Леонардо отказал, като казал, че Микеланджело е по-компетентен в тази област. Микеланджело отговорил саркастично: „Кажи го ти, който си обещал да издигнеш коня (за паметника на Франческо Сфорца) и така и не го направи!“ Леонардо не отговорил. Той е избягвал открити спорове, но е известна неговата реплика: „Този, който спори с друг и побеждава с викове, не печели уважението му, а само мълчание“. Този случай се възприема като израз на презрение от страна на Микеланджело и болезнено напомняне за нереализираните проекти на Леонардо.
Вазари коментира техния конфликт в „Животът на най-добрите живописци, скулптори и архитекти“: „Микеланджело се гневеше на Леонардо, че го смятат за по-умен, а Леонардо се присмиваше на грубостта на Микеланджело и го наричаше ‘каменоделец’.“
Макар и гении, двамата така и не успяват да намерят общ език — всеки по свой път оставя безсмъртно наследство, но и една човешка история за гордост и завист.

Дълбоката причина за конфликта

Двамата гении не са просто в артистично съревнование, те имат съвсем различни визии за човека и изкуството. Микеланджело вижда страданието на хората, чиито души търсят Бога. В писмо до приятел той пише: „Аз съм същество, измъчвано от изкуството си и от хората около мен.“ И още: „Мечтая за живот без завист и злословие, но в света на изкуството това е невъзможно“.
Леонардо се насочва към хармонията във Вселената и приема, че тя може да бъде постигната чрез знание.
Конфликтът им е свидетелство за силната конкуренция на епохата — време, в което изкуството не просто отразява, а оформя културата, политиката и историята на света.