Конфликтът между викинга Харалд Хардрада и Византия
През 1034 г. в Константинопол пристига младият норвежки благородник Харалд Хардрада, придружаван от около петстотин викинги, въоръжени с характерните за северните воини двуостри бойни секири. След като е принуден да напусне родината си поради политически сътресения, той поема на дълго пътешествие към Византийската империя, преминавайки по търговските и военни маршрути през река Днепър и Черно море.
След пристигането си в столицата на империята Харалд и неговите сподвижници постъпват на служба във византийската армия. В продължение на близо десет години те изпълняват различни военни задачи и участват в кампании на империята. Сред най-значимите им операции са военните действия в Сицилия, където скандинавските наемници се отличават със своята дисциплина и бойни умения.
Успехите на Харалд бързо му спечелват известност. Репутацията му привлича към Византия нови бойци от различни части на Северна Европа. Исландци, скандинавци и дори англичани започват да търсят възможност за служба в редиците на византийските сили, където могат да получат добро заплащане и престиж.
Част от хората на Харалд са включени във Варяжката гвардия – елитно подразделение, което охранява императорския дворец в Константинопол. Тези воини се ползват с особено доверие от владетелите на империята и често изпълняват най-отговорните задачи, свързани със сигурността на двореца и императорското семейство.
С времето обаче отношенията на норвежкия военачалник с византийския двор се усложняват. Той влиза в конфликт с императрица Зоя, а хрониките свързват името му и с опит за отвличане на нейната племенница Мария. Освен това Харалд е замесен в бурните събития около ослепяването на император Михаил V – един от най-драматичните епизоди в политическата история на Византия през XI век.
След тези събития Харалд решава да напусне империята. Бягството му се превръща в легенда. Според разказите той успява да изведе своя кораб от Златния рог, въпреки че морският вход е бил преграден с масивни железни вериги, предназначени да възпрепятстват преминаването на плавателни съдове.
Планът му бил необичаен и дръзък. Той наредил на гребците да увеличат максимално скоростта, докато останалите воини се струпали в кърмата заедно с екипировката си. Когато корабът се качил върху веригата, Харалд заповядал на всички да се придвижат рязко към носа. Промяната в тежестта повдигнала плавателния съд и му позволила да преодолее препятствието. Така бъдещият крал на Норвегия успял да се измъкне от Константинопол и да продължи пътя си към една от най-забележителните кариери в средновековната история.
