„Крави сред ливада“, Винсент Ван Гог (1853 – 1890) – в резервите на Лувъра или в музея?

Може ли кравите сред ливадата да побират нечия представа за красота? (Спорове за красивото в изкуството)

Пол Гаше, син на доктор Гаше, през 1950г. подарява на френските национални музеи картината на Ван Гог „Крави сред ливада“. Започват спорове по въпроса къде е мястото на картината – в резервите на Лувъра или в музея?

„Четейки книги, както и гледайки картини, човек не трябва нито да се съмнява, нито да се колебае: човек трябва да бъде уверен в себе си и да намира красиво това, което е красиво.“ (Винсент Ван Гог, 1853 – 1890) В споровете за красивото в изкуството участват както артисти, така и хора, които не притежават погледа на твореца. За мнозина е трудно да възприемат тривиалното, обикновеното, всекидневното, наивното като красиво. Може ли  кравите сред ливадата да побират нечия представа за красота? Търсенето на красотата е всъщност работа на художника според Ван Гог: „Работата ме забавлява безкрайно повече от всяко друго занимание и ако можех да й се отдам с цялата си енергия, това би било най-доброто лекарство за мен.“ Кравите сред ливадата на платното са своеобразна мярка на нидерландския художник за красота и съвършенство. За Ван Гог красотата е истина и няма никакво значение, че тази истина е тривиална, обикновена или тъжна. Светът, дори ако е изпълнен със скръб, е красив точно такъв, какъвто е – „Моите картини са почти вик на отчаяние!“

Дарението на Пол Гаше се обсъжда в специалната комисия за ратифициране на даренията. Инспекцията на провинциалните музеи и кураторите на Лувъра считат, че произведението не отразява достатъчно добре гениалността на Ван Гог. Те приемат също, че творбата не може да бъде домакин на провинциален музей. Предложението е картината да се депозира в резервите на Лувъра. Пол Гаше настоява картината да бъде изложена в музея в Лил, където тя е и днес.

В търсене на своята красота Винсент Ван Гог упорито отхвърля приетите закони на перспективата, композицията и цветовите комбинации, създавайки повече от 2 100 картини. Мнозина изследвачи на постимпресионизма определят красотата в творчеството на Ван Гог като „груба“. Артистът отстоява своя възглед за красивото: „Ако струвам нещо в бъдеще, значи струвам нещо сега. Защото житото винаги е жито, дори хората да си мислят, че е просто трева в началото. Точно затова: „Не мога да се съобразявам с това, какво хората мислят за мен, трябва да вървя напред, това трябва да бъде единствената ми грижа.“ В книгата „Животът на Ван Гог“ Анри Перюшо описва твореца така: „Облякъл синя риза на брабантски селянин, нахлупил мека шапка ниско над очите, той броди из полето – по ливади, мочурища и торфища…“ Красивото е навсякъде около него. Самият Ван Гог смята, че от всичките му творби картината със селяните, които ядат картофи, е най-добрата.

„Намерете красотата навсякъде, където можете, повечето хора не винаги забелязват красотата.“ (Ван Гог) Картината „Крави сред ливада“ търси красотата в обикновения сюжет. Тя изглежда „наивна“, илюстрирайки позицията на своя автор: „Нека нашите творби бъдат тъй изкусни, че да изглеждат наивни и да не намирисват на таланта ни!“ Кравите сред ливадата са илюстрация на представата на художника за красивото, което е част от всекидневието. Красотата няма нужда да бъде допълвана от обяснения, защото сама по себе си е побрала съвършенството на природата. Не е необходимо да бъде поставена на пиедестал, може просто да е сред ливадата. Трябва само да я „забележим“…