Лаконична или подробна реч в спорове

В речта си участниците в спорове са изправени пред дилемата как да изложат позицията си. Да заложат ли на своето красноречие, или да бъдат максимално лаконични. Ще впечатлим ли останалите, като говорим много, или ще увеличим вероятността да кажем нещо глупаво, макар че „правото на глупост е една от гаранциите за демокрация и свободно развитие на личността (Марк Твен, 1835 – 1910). „Заговори, че да те видя“ – завява Сократ, напомняйки важността на речта за оценяване на всяка личност. Може да бъде открит отговор на дилемата, ако се вслушаме в речите на някои от властните личности в човешката история. Като правило те говорят по-малко от обичайното. Марк Твен съветва: „По-добре да си мълчиш и да изглеждаш като глупак, отколкото да проговориш и да разсееш всички съмнения“. Според Леонардо да Винчи (1452 – 1519) не е добра тактика в спорове да говорим много и да се позоваваме на авторитети: „Който при спор се позовава на авторитети, изявява не ума си, а паметта“.

Пример за лаконичен изказ на властна личност може да бъде пестеливият начин на изразяване на Краля – Слънце (Луи XIV, 1638 – 1715), който управлява седемдесет и две години (това е най-дългото документирано управление на европейски владетел). Според граф дьо Сен-Симон никой не е успял като Краля – Слънце да цени така високо всяка своя дума и всеки свой жест. Обичайният му отговор в спорни ситуации е: „Ще видим …“ Неговата тактика в спорове може да бъде определена като пълно мълчание, което блокира опонентите му и подчертава дистанцията между краля и останалите. Изразът на лицето му също е непроницаем. Цялото му обкръжение не знае какво мисли кралят, какво би одобрил и какво – не, затова предприемат тактика, противоположна на неговата – подробно и изчерпателно обясняват всичко, понякога дори с ненужни детайли. Приближените му се оказват изправени пред неизвестността на желанията му, както и пред невъзможността да го измамят, след като не знаят какви са намеренията му. Придворните не успяват да приложат дори тактиката на ласкателството, защото предпочитанията на краля остават неизвестни за тях. Министрите внимателно обмисляли решенията си, запознавали краля с тях, но минават седмици, докато чуят решението му.

Има мнение, че тактиката на мълчанието на Краля – Слънце е причина за абсолютната му власт във Версай и рекордно дългото му управление. Известна е кратката реплика, произнесена през 1655 пред Парижкия парламент, в която е побрана цялата му философия: „Държавата, това съм аз“. С друга лаконична фраза кралят обявява, че няма граница между Франция и Испания: „Няма вече Пиринеи“, поставяйки на испанския трон внука си Филип д‘ Анжу.