Левичар срещу десничар – кой има предимство при бързите реакции?

Имат ли левичарите по-бързи реакции? В бокса, тениса, фехтовката и тениса на маса те могат да получат неочаквано предимство срещу десничарите.

В тениса, бокса, фехтовката или тениса на маса срещата с левичар понякога създава необичайно усещане. Ударите идват от различен ъгъл, движенията изглеждат „обърнати“, а решенията трябва да се вземат за части от секундата. Неслучайно левичарите са сравнително добре представени в редица спортове, в които двама противници реагират непосредствено един на друг. Но означава ли това, че левичарят по природа има по-бързи реакции?

Научните изследвания не дават достатъчно основания да твърдим, че всеки левичар просто реагира по-бързо от десничаря. Предимството по-скоро се появява в определени ситуации. Особено интересни са т.нар. интерактивни спортове – бокс, фехтовка, тенис, бадминтон, тенис на маса и някои игрови спортове. Там състезателят не просто изпълнява предварително заучено движение, а непрекъснато трябва да предвижда действията на противника и незабавно да отговаря на тях.

Едно от най-популярните обяснения е свързано с рядкостта на левичарите. Десничарят през кариерата си обикновено тренира и се състезава много по-често срещу други десничари. Когато срещу него застане левичар, обичайните ъгли на атака, позициониране и движение се променят. Левичарят обаче постоянно среща десничари и натрупва значително повече опит срещу тях. Така преимуществото може да произтича не толкова от скоростта на нервната система, колкото от това кой е по-свикнал с противника.

В бокса това се вижда особено ясно при срещата с боксьор в лява стойка. Движението му променя линията на ударите и позицията на водещите ръце и крака. Подобна ситуация възниква във фехтовката, където посоката на атаката и защитата на левичаря може да наруши автоматизираните реакции на десничаря. В тениса левичарят също може да използва различните ъгли и въртене на топката, особено при сервиса. Дори когато реакцията на двамата състезатели е еднакво бърза във физиологичен смисъл, единият може да се нуждае от малко повече време, за да разпознае необичайната ситуация.

Именно тук стотните от секундата стават важни. В спортове с непосредствено противопоставяне реакцията не започва от движението на мускулите, а от разпознаването на намерението на противника. Мозъкът трябва да забележи сигнал, да го интерпретира, да избере подходящ отговор и едва тогава да задейства движението. Ако поведението на левичаря е по-необичайно за противника, неговата атака може да изглежда „по-бърза“, дори самият спортист да няма по-кратко физиологично време за реакция.

Има обаче важна граница на това преимущество. То не се проявява еднакво във всички спортове. При бягане, плуване, вдигане на тежести или други дисциплини, в които състезателят не реагира постоянно на движенията на непосредствен противник, левичарството само по себе си трудно може да осигури подобно тактическо предимство. Колкото по-силно резултатът зависи от директното взаимодействие между двама състезатели, толкова по-голямо значение може да има необичайната водеща страна.

Затова отговорът на спортния спор е: да, левичарят може да има предимство при някои спортове с изключително бързи реакции, но не непременно защото биологично реагира по-бързо. Предимството вероятно е комбинация от необичайни за противника движения, различни ъгли на атака и много по-големия опит на левичаря в срещите с десничари. В спорт, в който една частица от секундата може да реши двубоя, дори подобно малко преимущество може да се превърне в победа.