Магна харта или правото да оспориш кралската воля

„Моята работа е да науча стремежите си да се потвърждават от факти, а не да се опитвам да правя факти, които хармонизират с моите стремежи“. Томас Хъксли (1825 – 1895)

Фактите

Спорове за и срещу короната в Англия

По „божията воля“ ли управлява кралят? Думата на краля е режела глави,  отнемала е собственост, налагала е данъци. Правото е било по волята на най-силния мъж в кралството. Преди 800 години (през 1215 г.) английският крал Джон Безземни признава, че не управлява „по божията воля“ и подписва документа Великата харта на свободите, който е наречен Магна харта (Magna Carta Libertatum). Положено е начало на радикални промени.  Аристократичната върхушка въстава срещу неограничените права и свободи на краля и той подписва документа, в който заявява, че е длъжен да се съобразява с интересите на тези, които управлява. Произволът на краля и неговите представители в голяма степен е ограничен. Отваря се врата за индивидуалната свобода с тази нова „Библия на Англия“ (Уйлям Пит).

Спорове за и срещу короната в САЩ

Споровете за и срещу короната са пренесени в Америка при пристигането на първите заселници там. През 1637 щатът Мериленд включва Магна харта в своя основен закон. Уилям Пен (1644-1718 – автор на „Без кръст, без корона“) предлага да не се полага клетва за вярност към монарха. Той става основател на американския щат Пенсилвания. Докато във Великобритания Магна харта е възприемана като документ, който утвърждава властта на Парламента, в Америка тя е документ за права и свободи, които са над Короната и Парламента. Войната за независимост в САЩ е всъщност борба за правата и привилегиите на Магна харта. Печатът на щата Масачузетс от 1775г. например съдържа човек, който държи в едната ръка меч, а в другата – Магна харта. Надписът на възпоменателната плоча на Американската асоциация на юристите илюстрира това с думите „свобода в рамките на правото“.

Актуалност на Магна харта

В много ситуации историческите текстове влизат в актуален контекст. Такъв е и случаят с Магна харта. Този епохален документ, съдържащ идеята, че законът стои над управляващите,  поставя началото на конституционната монархия в Англия и става образец при изготвянето на Конституцията на САЩ, Европейската конвенция за правата на човека, Общата декларация на човешките права. В същото време Магна харта е и една от причините във Великобритания да няма писмена конституция, което пък й дава възможност гъвкаво да обновява принципите и механизмите на управление. Законодателната гъвкавост е част от политическата традиция на Англия. През 18 век Волтер отбелязва, че предимството на британците е, че живеят според конституцията на народа, а не според конституцията на държавата.

Всъщност хартиените права са с нулева стойност, ако са лишени от механизми за гарантирането им. Със свикването на народен съвет (днес Парламент) Магна харта поставя начало на нова форма на управление. Има теза, че държавите, в които не се защитават принципите на Магна харта, са попадали или и сега са във властта на диктатори.

Магна харта ражда свободата на индивидуалността и е стъпалото, върху което се изкачва модерната демокрация. Всички свободи, които днес са факт, в крайна сметка не са даденост. Те са резултат от дълъг процес на борби, а началото е Магна харта, която издига индивида над управляващите и превръща правото в съюзник на свободата. От идеята за свободата да оспориш кралската воля произтича свободата от цензура, равенството пред закона, право на собственост, лична свобода, ненарушимост на договори, редовни избори, право на честен съдебен процес, право на сдружаване, на религия.

Томас Хъксли (1825 – 1895) отбелязва: „Ако индивидуалността няма игра, обществото не напредва“. Доколко защитата на Магна харта е индивидуално или колективно решение – темата също е обект на спор.